Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез пълномощника си юрк.. Т срещу решение № 713/08.11. 2017 г., постановено по адм. дело № 861/ 2017 г. на Административен съд - Хасково. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита за неправилно заключението на съда, че са нарушени административно производствените правила, като при постановяване на административния отказ, заместник председателят на ДАБ е изпълнил вмененото му задължение да прецени сам всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му на произход или с трети държави.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк.. Ч, които по същество поддържа изцяло доводите изложени в жалбата.
Ответникът по касационната жалба - Н. Мохамад, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца А. Башир, А. Башир, А. Башир и А. Башир – граждани на Ирак, в представен по делото писмен отговор на жалбата и писмени бележки по делото, чрез процесуалния си представител адв.. М, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв.. М, която поддържа изцяло доводите за неоснователност на касационната жалба, изложени в отговора на жалбата и писмените бележки. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и обосновано и нарушение на материалния закон. Намира, че при постановяването му от съда са обсъдени всички доказателства, относими към въпроса за необходимостта от прилагане на ЗЗДет.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение на Административен съд -Хасково се отменя Решение № 12604/20.06.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. Мохамад, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца А. Башир, А. Башир, А. Башир и А. Башир, и е изпратил делото като преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне по искането на Н.Мохамад за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при спазване на указанията, дадени със същото съдебно решение.
За да стигне до този резултат решаващият съд, е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при провеждане на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основания за отмяна на оспорения административен акт. Приел е, че с оглед малолетните деца на чужденката, органът е допуснал нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. Посочената норма съдържа правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Установил е, че по делото не са налице данни, че за случая е била уведомена дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на малолетните деца, по време на административното производство не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад за децата. Изложени са подробни мотиви, че разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да представи специален доклад, отчитайки най – добрия интерес на детето. Направил е извод, че тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с прилагане на принципа за „висшия интерес на детето“ установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Приел е по нататък в мотивите си, че в хода на производството пред ДАБ е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Обосновал, че в хода на административното производство административният орган не е дал никаква информация на чужденката, относно възможностите за получаване на правна помощ на малолетните й деца. Мотивирал се е, че в указаните процедури за правата и задълженията й като подател на молба за закрила в Р. Б дори няма доказателства жалбоподателката да е запозната и със съдържащия се списък на организациите, предоставящи правна помощ, като липсват доказателства административният орган да е разяснявал на последната редът за реализиране на правото на безплатна правна помощ. Така констатираното нарушение на процесуалните правила се приема за съществено, поради което според съдът представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение.
На следващо място от представените по преписката доказателства съдът е установил, че Н. Мохамад е пристигнала в Р. Б заедно със съпруга си, който също е подал молба за закрила и е бил настанен в РПЦ – Харманли. Въз основа на тези констатации е приел, че на основание чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ гарантиращи зачитане на правото на семеен живот и запазване на целостта на семейството, административният орган е следвало да изясни и представи доказателства на какъв етап е стигнало производството на съпруга й и имали ли свързаност, респективно различие в бежанската история на двамата. Акцентирал е на това, че административният орган е следвало да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на кандидата. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил процесното решение на председателя на ДАБ и е върнал преписката за ново произнасяне.
Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че обжалваното решението е обосновано и правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.
Административният съд е направил правилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Безспорно по делото е, че Н.Мохамад е подала молба лично и в качеството си на законен представител на четирите си деца и че това обстоятелство води до спазаването на нормите на ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).Съгласно чл. 2 от цитирания закон, дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършване на 18 години, а безспорно също е установено, че децата на Н.Мохамад са малолетни. Законосъобразно съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение с оглед нарушената защита в производството пред административния орган на непълнолетните деца на чужденката, като не е уведомена дирекция „Социално подпомагане“ и по време на производството не е присъствал социален работник, които да изрази становище, а при невъзможност да изготви социален доклад. В случая социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето, отчитайки най – добрия интерес на детето. Настоящата инстанция споделя извода на административния съд, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане на принципа за „висшия интерес на детето“ установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ.Они са и изводите на съда за допуснато нарушение чл.15, ал.8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Правилно от съдът е констатирал, че по преписката няма доказателства, от които да се установява, че има изрично посочване относно правата касаещи придружаващите я малолетни или непълнолетни лица, така както се предвижда в разпоредбите на ЗЗДет., а също и в Конвенцията за правата на детето по която страна е и Р.Б.П съдът е приел в мотивите си, че по този начин се засяга правото на защита на ответницата по касация освен в лично качество, но също и в качеството на законен представител на малолетните си деца, в проведеното административно производство. Не са представени от органа никакви доказателства за това в хода на административното производство на чужденката да е било обяснено правото й на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Спецификата на конкретния случай е изисквала - изрично, конкретно и специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).
Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за нарушение на нормите на чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ, но допуснатите от органа съществени нарушения на императивните разпоредби на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет. са самостоятелни основания за отмяна на решението на председателя на ДАБ.
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 713/08. 11. 2017 г., постановено по адм. дело № 861/2017 г. на Административен съд - Хасково. Решението не подлежи на обжалване.