Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по касационна жалба на Н.К от [населено място], със съдебен адрес: площад [адрес], подадена чрез процесуален представител адв.. Х от АК - Сливен, против решение № 93 от 21.06.2017 г., постановено по адм. дело № 66/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Сливен, с което е отхвърлена жалбата против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0804-000029/21.01.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Сливен.

По оплаквания, подробно изложени в жалбата, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира отмяна на съдебното решение и заповедта за прилагане на ПАМ.

Ответникът – началникът на сектор ПП към ОДМВР – Сливен, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на Н.К срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0804-000029/21.01.2017 г. на началник сектор "ПП" към ОДМВР – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е приложена на ПАМ "прекратяване на регистрацията на лек автомобил "С. К" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 190 дни", решаващият съд е приел за осъществени описаните в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 000079/2.02.2017 г. факти, а именно: че на 21.01.2017 г. около 23.50 ч. в [населено място], ул. "Д.П - Добрович" до бензиностанция "Петрол", Н.К, съпруг на жалбоподателката...