Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Я. от [населено място], обл. М., против решение № 590 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 226 по описа за 2015 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 23 / 27.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ М..

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 146, чл. 153 и следв. от КТ от 1951 г. (отм.) във връзка с данните за ползван отпуск по болест през 1988 г. и 1990 г.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмено възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Монтана е решение № 23 от 27.03.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – М. и потвърденото с него разпореждане № 4812093238 от 25.11.2014 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Д. Я. от [населено място], обл. М., в частта за определения месечен размер от 758.04 лв., считано от 10.02.2010 г.

С постановеното решение Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за определяне на размера на пенсията въз основа на законосъобразно изчислен осигурителен доход за периода 1988 -1990 г. Съдът е установил, че административният...