Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу решение № 6165 от 19.10.2015 г., постановено по адм. д. № 3901/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, второ отделение, 30-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски.
Ответникът – Директора на Столична здравноосигурителна каса, не е взел отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – София-град, е отхвърлил жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу писмена покана изх. № 29-02-20 от 25.03.2015 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса.
Решението, предмет на касационен контрол, е валидно и допустимо. Въз основа на доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност, съдът е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимия за спорните правоотношения материален закон.
По първоначалното дело е било установено, че при пациент с история на заболяването (ИЗ) № 4790, спешно приет по клинична пътека (КП) № 49 на 16.10.2014 г. до 18.10.2014 г., с диагноза „ИБС.Нестабилна стенокардия-акцилирала.Триклонова болест.ЗД-тип 2.Хипертонична болест-3ст. Дислипидемия”, с код по МКБ І 20.0, лечебното заведение не е извършило задължителните по тази КП оценка на syntax cor и консултация с кардиохирург. Съдът е назначил и изслушал медицинска експертиза, която е стигнала до констатации, еднакви с тези на административния орган.
По същество касационният жалбоподател не излага съображения относно приетата от съда фактическа обстановка във връзка с така посоченото нарушение. Оплакванията са свързани с незаконосъобразни изводи по приложението на разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО.
Съдът правилно е приел, че при отчетена и заплатена клинична пътека, когато не е изпълнен алгоритъма на КП, е налице нарушение на чл. 227 във връзка чл. 188, т. 6, б. „б” от НРД за медицинските дейности за 2014 г. и оттам следва приложението на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. Съгласно първия цитиран текст на НРД, при отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъмът на КП, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми.
Нарушението е извършено в периода 16.10.2014 г. до 18.10.2014 г. През този период разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) е със следното съдържание: „В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите”. Нормата е материалноправна и е приложима за спорните правоотношения. В случая нарушението е на НРД за медицинските дейности за 2014 г., а не на ЗЗО.
Текстът на чл. 105а, ал. 3 ЗЗО отм. , бр. 48 от 27.06.2015 г.), който е бил приложим към момента на издаване на писмената покана, визира нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, а последният се отнася до отделните видове медицинска помощ по чл. 45.
Разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 ЗЗО, (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), касае случаите когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон, каквато хипотеза не е приложима за спорните правоотношения.
Освен това чл. 76б, ал. 1 ЗЗО е по-неблагоприятен за касатора, тъй като по силата на тази разпоредба освен, че директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, на изпълнителя на медицинска помощ се налагат и определените в този закон наказания.
Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че липсват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода по спора и пред тази съдебна инстанция, разноски в полза на [фирма] не се присъждат, а ответникът не е взел отношение по това производство и не е поискал присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6165 от 19.10.2015 г., постановено по адм. д. № 3901/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, второ отделение, 30-ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.