Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН”), чрез упълномощен юрисконсулт, касационна жалба, срещу Решение № 323 от 08.07.2015 г., постановено по адм. д. № 758 по описа за 2014 г. на Административен съд – Плевен (АСПл). С него касационният жалбоподател ГД“ИН“ е осъден да заплати на Х. А. Х., на основание чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) сума в размер на 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора П., като предявеният иск в частта му над 500,00 лв. до 25000,00 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Наред с това ГД „ИН” е осъдена да заплати на Х. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10,00 лв., а на АСПл сума в размер на 50,00 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за назначената по делото съдебно-графологична експертиза.

С касационната жалба посоченото решение се обжалва в осъдителната ГД „ИН” част. Твърди се постановяването му при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неговата необоснованост. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в частност, че са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка връзка с бездействие на длъжностни лица от местата за лишаване от свобода. От събраните по делото доказателства не се установявало настъпването на неимуществени вреди за Х., изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот заради непредоставяне на Х. на собствения му аудио плеър „Дива” в...