Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Недева срещу Решение № 2171 от 23.10.2015 г. по адм. д.№ 2006/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № 260/09.04.2015, с която се забранява на [фирма] да прилага нелоялна търговска практика. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че само с наложената забрана може да се гарантира безпрепятственото упражняване на правото на всеки ползвател на електрическа енергия да сезира дружеството със сигнал или жалба. Неправилно съдът е приел, че в правата на клиентите по Общите условия не е включено правото за подаване на жалба. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу заповед №260/09.04.2015 г. Алтернативно, при отмяна на оспорваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира съдебни разноски за двете инстанции.

Ответната страна представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира съдебни разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд-Варна е отменил Заповед №260/09.04.2015 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, чл. 68з и чл. 68и, т. 4 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП). С оспорения административен акт на [фирма] е забранено да прилага нелоялна търговска практика, а именно: При упражняване на своята дейност търговецът да налага агресивна нелоялна търговска практика, изразяваща се във всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора и за него са създадени всякакви възможни пречки, като невъзможност да упражни правата си по действащ договор, в нарушение на чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68з вр. чл. 68и, т. 4 от ЗЗП. Съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, но в нарушение на материалния закон. Приел, че в диспозитива на процесната заповед, административният орган не е посочил кое/кои права предоставени на клиентите на [фирма] не могат да бъдат упражнявани поради прилагана агресивна търговска практика. Приел е, че ограниченията не са извъндоговорни по смисъла на чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, а са разписани в Общите условия за продажба на електрическа енергия(ОУПЕЕ) на дружеството, одобрени от ДКЕВР. Отказвайки да уважи възражение от лице, с което не е в договорни отношения, [фирма] не е създал извъндоговорна пречка, а е изпълнил валидни разпоредби от ОУПЕЕ – чл. 9, ал. 5, ал.6 и ал. 7. Неправилно административният орган е приравнил „фактически ползвател на услугата“/лице, което обитава обект, който е снабден с електрическа енергия/ и „клиент“ по смисъла на ОУПЕЕ. Решението е правилно.

Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 ДР ЗЗП, съгласно която "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Съдът правилно е заключил че нормата на чл. 68з, във вр. с чл. 68и, т.4 ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика налагането на несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, с което се променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В случая, ползвател на електрическа енергия, не е страна по договор за продажба на електрическа енергия. Ако лицата обитаващи имот не са уведомили [фирма] за придобиване правото на собственост, както и за настъпили промени в обстоятелствата касаещи клиента и/или ползвания обект в шестмесечен срок, съгласно чл. 16, ал.1, т. 3 от ОУПЕЕ, а ползват електрическа енергия в имота, дължат стойността на ползваната електрическа енергия от датата на придобиване на собствеността или е учредено вещно право на ползване на имота/чл. 8, ал. 5 от ОУПЕЕ/. Задължението за уведомяване във връзка с настъпила промяна, свързана със собствеността и ползването на обекта възниква в случая за наследниците. При неподаване на заявление за продажба на електрическа енергия, наследниците не могат да се ползват от правата на клиенти по договор за продажба на електрическа енергия, т. е. да подават жалби, възражения и сигнали.

Правилно и законосъобразно Административен съд – Варна е приел, че ограниченията, които са описани в заповедта, не са извъндоговорни по смисъла на чл. 68и, т. 4 от ЗЗП. Лицето подало сигнала до КЗП и инициирало административното производство, би имало качеството клиент, ако бе изпълнило задълженията си на такъв, по чл. 16, ал. 2 от ОУПЕЕ, а именно при наследяване на обекта да уведоми търговеца за настъпилата промяна, свързана със собствеността и ползването на същия.

Съдът намира за неоснователни наведените от касационния жалбоподател доводи за необоснованост на обжалваното решение. Не са налице и твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2171 от 23.10.2015 г. по адм. д. № 2006/2015 г. по описа на Административен съд-Варна.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], [населено място], [улица], направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300,00 (триста) лева. Решението е окончателно.