Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение № 920 от 22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 229 по описа за 2016 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-09-85 / 28.01.2016 г. на Директора на РЗОК – Б..

Изложените съображения за необоснованост и материалноправни нарушения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Районната здравноосигурителна каса, [населено място], не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е заповед № РД-09-85 / 28.01.2016 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Б. на основание чл. 59б, ал. 4 и 6 от ЗЗО, потвърдена от Управителя на НЗОК със заповед № РД-09-386 / 21.03.2016 г., с която на [фирма] е отказано сключване на допълнително споразумение за процедури № 1 и № 2 към договор за оказване на болнична помощ № 010633 / 27.02.2015 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Благоевград е стигнал до правилния краен извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Директорът на РЗОК не е нормативно задължен да предоговаря условията, съответно да сключва с изпълнителите на медицинска помощ допълнителни споразумения към договорите, действащи за съответния период. С оглед забраната по чл. 59б, ал. 5 и 6 от ЗЗО не могат да се сключват допълнителни споразумения, с които...