Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й.-Б., подадена от адв.Б. против решение №210 от 05.02.2016 г. по адм. дело №464/2015 г. на Административен съд – Варна. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответниците М. Б. и Г. В., в писмено възражение, излагат становище за неоснователност на жалбата и молят да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-в сила, като законосъобразно.

Останалите ответници не вземат становище по касационната жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно, обосновано и правилно.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК,а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № 18-15169/18.12.2014г. на началника на СГКК-В., с която е одобрено изменение на КК и КР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, в частта й досежно одобрено изменение на границата между ПИ 10135.2515.523 и ПИ 10135.2515.524 и между ПИ 10135.2515.524 и ПИ 10135.2515.525.Прието е, че липсва фактическо основание за изменение на КК и КР по реда на §4к, ал.13, т.2 вр. с ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по отношение на новозаснетите граници по инкорпорирания в картата ПНИ не се установява явна фактическа грешка по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКИР, а е налице спор за материално право относно собствеността върху засегнатите части от имотите между заявителката и изрично възразилите собственици на двата засегнати от изменението имота, оспорващи заповедта по съдебен ред..Това е индичия за спор за материално право и пречка за допускане на изменението в КК и КР, което прави оспорената заповед...