Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Г. О., [дата на раждане] – гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Ж, срещу решение № 106 от 25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 155/2016 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УРИ 4518ОЧ – 399/30.05.2016г., издадена от Началник ГПУ Б. за налагане на принудителна административна мярка „Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция““ .

В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му и постановяване на ново съдебно решение, с което да се прогласи нищожността на обжалваната заповед.

Ответникът – Началникът на ГПУ Б. при РДГП Д., не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо при следните изводи от правна страна:

Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалба на Р. Р. Г. О., [дата на раждане] – гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Ж срещу заповед № УРИ 4518ОЧ – 399/30.05.2016г., издадена от Началник ГПУ Б. за налагане на принудителна административна мярка „Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция““ .

За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с процесната заповед е наложена принудителна административна мярка „Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция““ както на пълнолетния К. О., [дата на раждане], гражданин на Афганистан, така и на Р. Р. Г. О., [дата на раждане] – гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен. Изводът е неправилен.

В заповедта изрично е посочено, че се издава срещу пълнолетния К. О., [дата на раждане], гражданин на Афганистан, който придружава непълнолетния Р. Р. Г. О.. Последният не е адресат на заповедта. Поради това той няма и правен интерес да иска обявяването й за нищожна, тъй като тя се отнася до друго лице. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя.

Доводите на първоинстанционния съд за допустимост на жалбата пред АС Видин не се споделят от настоящата инстанция.

Касационната инстанция приема, че жалбата срещу процесната заповед е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е адресат на заповедта.

От приложените към делото доказателства не се установява, непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на ЗЧРБ.

Обявяването на оспорената заповед за нищожна не би рефлектирало върху правната сфера на жалбоподателя, тъй като той не е посочен в нея като адресат на същата.

За непълнолетния чужденец ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на осн. чл.44, ал.9 ЗЧРБ, в която същият е вписан като адресат.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че ако не се разгледа по същество жалбата му, той няма да има възможност да защити правата си.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания.

В случай, че жалбоподателят е настанен принудително в СДВНЧ, без да е издадена персонална заповед за него на осн. чл.44, ал.9 АПК, то той би могъл да подаде искане до съда по реда на чл.250 АПК за прекратяване на неоснователни фактически действия, изразяващи се в настаняването му в СДВНЧ.

Предвид изложените съображения, като е прел, че жалбата е допустима при наличие на правен интерес за жалбоподателя, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, като на основание чл. 159, т.4 АПК производството по делото се прекрати като образувано по недопустима жалба.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно.

Така мотивиран и на осн чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 106 от 25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 155/2016 г. на Административен съд Видин, като

ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по жалба на Р. Р. Г. О., [дата на раждане] – гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен срещу заповед № УРИ 4518ОЧ – 399/30.05.2016г., издадена от Началник ГПУ Б. за налагане на принудителна административна мярка „Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция““ . Решението е окончателно.