Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Б. – Х. АГ” /B.-C. AG/ - Германия, чрез процесуален представител, срещу Решение № 7674/08.12.2015год., постановено по адм. дело № 4693/2015г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на Дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-2200-1437480-004-01/22.12.2014 г., издаден от главен инспектор при приходите при ТД на НАП – [населено място], в частта му, потвърдена с Решение № 317 от 04.03.2015 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че фактурите, по които е отказано възстановяване на ДДС, обективират доставки на стоки, а не на услуги, поради което мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 17 ЗДДС. Намира, че са налице условията по чл. 2 и е изпълнено изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 16.12.2009г. на Министерство на финансите за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспореното АПВ в атакуваната му част. Претендира присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” – С., чрез процесуален представител, в о. с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрискносултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна...