Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ю. И. А. против заповед № Т-586/18.06.2015 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено, считано от 19.06.2015 г. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като назначаването му като служител в Министерство на външните работи не е първото му назначаване на държавна служба, поради което хипотезата на чл. 12, ал.1 от ЗДСл е неприложима. Моли заповедта да бъде отменена, да бъде възстановен на предишната длъжност и Министерство на външните работи да бъде осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е бил без работа. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на външните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят работи повече от 30 години в Министерство на вътрешните работи като заема различни длъжности в структурите на ведомството, включително и като държавен служител – гражданско лице. Със заповед № К-11919/29.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 245, т. 13 от ЗМВР отм. , В този смисъл е удостоверение № 14/2012 г.

През м. ноември 2013 г. жалбоподателят е назначен на длъжност „главен експерт“ в отдел „Политически и институционални въпроси на ЕС“ в дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“ към Министерство на външните работи (заповед № Т-2533 от 04.11.2013 г. на министъра на външните работи). В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 15, ал. 1 и във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Около месец по - късно със заповед № Т-2714 от 10.12.2013 г. същият е преназначен на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл на длъжност „главен експерт“ в отдел „Защита на информацията“ в дирекция „Сигурност“ към Министерство на външните работи. Със заповед № Т-1675/17.07.2014 г. служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, считано от 17.07.2014 г. и на същата дата е издадена заповед № Т-1676/ 17.07.2014 г., с която на основание чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл жалбоподателят е назначен на длъжност „директор“ на дирекция „Сигурност“ към МВнР считано от 17.07.2014 г. Тази длъжност А. заема до 18.06.2015 г., когато със заповед № Т-586/ 18.062015 г., предмет на оспорване в настоящото производство, министърът на външните работи прекратява служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл – в срока за изпитване, считано от 19.06.2015 г.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на външните работи е орган по назначаването – чл. 42, ал. 5 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА)), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и при спазване на административнопроизводствените правила.

Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки за издаването й не са осъществени.

Съгласно разпоредба на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Анализът на текста налага заключението, че нормата съдържа основание за прекратяване на служебното правоотношение, което може да се приложи само когато служителят е назначен за първи път на държавна служба. В случая е установено, че назначаването на жалбоподателя като държавен служител в Министерство на външните работи не е първото по –ред назначаване на държавна служба (до м. ноември 2012 г. същият е държавен служител в МВР). Това мотивира настоящият състав на Върховния административен съд да приеме, че предпоставките по чл. 12, ал.1 от ЗДСл не са осъществени и не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя по реда на цитирания текст. Ето защо издадената в този смисъл заповед е постановена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена.

Подадената от А. декларация, в която същият заявява, че постъпва за първи път на държавна служба не дава основание за различен извод, тъй като съдържанието на документа се опровергава от представеното удостоверение от МВР, което не е оспорено от ответника.

Искането на жалбоподателя за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е недопустимо. Възстановяването на предишната длъжност е последица от отмяната на заповедта за уволнение, която настъпва след осъществяване на предпоставките по чл. 122, ал.1 от ЗДСл. Ето защо направеното в този смисъл искане следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази част - прекратено.

Искът за присъждане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение следва да бъде отделен за разглеждане в самостоятелно производство с оглед необходимостта от събиране на доказателства, което би затруднило настоящия процес, а също и поради обстоятелството, че Върховият административен съд не е компетентен да се произнесе по този иск като първа съдебна инстанция. На това основание производството по отделения иск следва да се изпрати на Административен съд София - град по подсъдност.

Направените по делото разноски в размер на 10.00 лв. държавна такса не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя въпреки направеното искане, с оглед липсата на основание за заплащане на такса за производството.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № Т-586 от 18.06.2015 г. на министъра на външните работи.

О. Б. Р. искането на Ю. И. А. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и прекратява производството по делото в тази част.

ОТДЕЛЯ предявеният от Ю.И.А иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното прекратяване на служебното правоотношение за разглеждане в отделно производство.

ИЗПРАЩА делото в частта по иска за обезщетение, заедно с препис от жалбата и от настоящото определение (в тази част решенето е с характер на определение) на Административен съд София - град по подсъдност.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.