О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 379

Гр. София, 29.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №5058/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №281983/21.07.2023г. на С. Т. А., А. С. Х. – В. и М. С. Х. срещу въззивно решение №260761/26.05.2023г., постановено по [населено място] №1833/2021г. по описа на СГС. Жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят, че съдът неоснователно и в противоречие с цитираната от него практика приема, че процесното завещание не е мотивирано единствено и само с оглед очакванията на завещателя да бъде гледан и издържан от племенницата си и съпруга й до края на живота му, а и от втория мотив съдържащ се в завещанието: „и ме погребат по подходящ християнски обичай“. На тази база и в противоречие със задължителната съдебна практика решаващият състав приема, че при наличието на два мотива за извършване на завещателното разпореждане, то е достатъчно единият да не противоречи на закона, морала и обществения ред. Излагат, че за да стигне до това свое заключение съдът неправилно е тълкувал, както волята на завещателя, така и разпоредбите на чл.17 и чл.42, б.”в” от ЗН, като е разширил техния смисъл и е променил волята на завещателя. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК,...