О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 253

София, 19.01.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.12.2023 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 5063/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Х. Г., чрез адв. М. Т., срещу определение № 6628 от 30.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 12682/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 23881 от 15.09.2022 г. по гр. д. № 72119/2021 г. на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. При прилагането на материалната норма на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ вр. чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, изискваща единствено наличие на подадена заявление в срок, не е ли налице процесуално нарушение на правото на защита и на достъп до съд чрез прекратяване на производството, без да е налице установена по характер поправка и/или без да е установена по законен ред поправка в подаденото в законов срок заявление?

2. За да прецени дали приобщено по делото и по спора, налично и подадено в срок заявление по преписка № 278 от 15.11.1991 г. по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, ползва или не дадено лице, следва ли съдът да извърши проверка по всички наведени доводи и оплаквания и да вземе предвид всички представени доказателства, за да приложи точно закона?

3. Допустимо ли е без състезателно производство да бъде решен преюдициалният въпрос дали е налице поправка или погрешно задраскана част от текст, при липсата на отбелязване за авторство, дата и това, че се явява поправка положена черта, преминаваща през текста „Г. П. Т.“ и „2227/13.11.1991 г.“?

4. При липсата на правно обвързващ съда документ, посочващ че така изписаната черта се явява корекция на заявлението в полза на наследодателя на ответниците, съдът може ли да реши този въпрос без да изследва всички наведени доводи, позовавайки се директно на ТР № 4/2016 г. на ВКС?

Твърди се, че горните въпроси са от значение за точното прилагане на закона.

5. Условие ли е за допустимост на иска произнасянето по преюдициален въпрос, касаещ решаване по безспорен начин кой е заявителят по наличното подадено заявление по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ?

6. Липсата на оспорване в административното производство на документи, явяващи се приобщени лично от заявителя С. П., посочил, че действа не в лично качество, а в качеството си на наследник на общ наследодател, следва ли да се санкционира с решение на съда, че се приравнява на доказан фактът, че заявлението ползва и ищеца?

Твърди се, че горните два въпроса са от значение за развитието на правото.

С подадения писмен отговор ответниците по жалбата Г. Г. Т., С. Ц. Т., А. Ц. Т. - А. и В. С. К., чрез адв. М. Х., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 72119/2021 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба на К. Х. Г. срещу Г. Г. Т., С. Ц. Т., А. Ц. Т. - А. и В. С. К. по предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Установил е, че към исковата молба са представени решения за възстановяване в полза на С. Г. П., син на общия наследодател на страните, като е посочено, че както от посоченото в самата молба, така и от записаното в емлячния регистър, е видно, че собствеността на земите е възстановена единствено в негова полза. Заявление с вх. № 278/15.11.1991 г. до Общинска поземлена комисия също е подадено от С. Г. П. в качеството му на собственик, като е задраскано отбелязването, че същият е наследник на Г. П. Т., като графата е непопълнена и в следващата част. Направен е извод, че жалбоподателят не е представил доказателства за депозирано заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. няма данни да е възразил срещу възстановяването на собствеността в полза на С. П..

Съдът се е позовал на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което е недопустим установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадена заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. Доколкото е приел, че не е представено заявление в полза на жалбоподателя, респ. на общия наследодател, съдът е приел, че прекратителното определение на първоинстанционния съд е правилно и предявеният иск е недопустим.

При тези мотиви на съда са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд по втория и четвъртия въпрос - за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи на страните. Касационно обжалване следва да се допусне обаче не на соченото от касатора основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото по този въпрос е налице практика на ВКС / т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК; решение № 45/05.03.2019 г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г. о.; решение № 96/03.12.2020г. по гр. д.№ 1076/2020г., решение № 40/04.02.2015г. по гр. д.№ 4297/2014г., ІV г. о.; решение № 44/10.07.2020г. по гр. д.№ 1963/2019г., ІІ г. о./в противоречие с която поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд.

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Според трайната практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК; решение № 45/05.03.2019 г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г. о.; решение № 96/03.12.2020г. по гр. д.№ 1076/2020г., решение № 40/04.02.2015г. по гр. д.№ 4297/2014г., ІV г. о.; решение № 44/10.07.2020г. по гр. д.№ 1963/2019г., ІІ г. о.,въззивният съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички относими доказателства и доводите на страните. Същото задължение съдът има и при произнасянето си по допустимостта на иска, като следва да съобрази онези доказателства, относими към преценката дали искът е допустим.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, то изводът на въззивния съд, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес – не са налице доказателства, че в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ е подадено заявление за възстановяване собствеността върху спорните земеделски земи в полза на наследниците на общия наследодател на страните Г. Т., е необоснован.

Принципно правилно е приетото от съда, че е недопустим установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. В случая обаче твърденията на ищеца са, че той не е предявявал иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, защото в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ е имало подадено заявление от С. Г. /наследодател на ответниците/за възстановяване собствеността върху имотите на наследниците на общия на страните наследодател Г. П. Т., което ползва всички наследници, вкл. и ищеца. Насрещните твърдения на ответниците са, че такова заявление не е подавано – текстът „наследник на Г. П. Т.“ е зачертан и не е изпълнен от С. Г. П.. Т.е. касае се за специфична хипотеза, при която и двете страни по спора основават твърденията си по допустимостта на иска на едно и също заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и съответно от обуславящо значение за крайния извод дали е налице правен интерес от предявяването на иска е как са заявени имотите - на общия на страните наследодател или на наследодателя на ответниците.

По делото е представено заявление по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ с вх. № 278/15.11.1991г., в което действително е налице зачертаване на текста, посочен по - горе и е записано, че заявлението изхожда от С. П. като собственик на имотите. Същевременно е приложено и заявление с дата 12.02.1992г. в което С. П. е посочил, че като наследник на Г. П. е подал заявление за възстановяване на собствеността с вх. № 278/15.11.1991г. В преписката, изпратена от Областна дирекция „Земеделие“ София – град, ОСЗ – източна, се съдържат декларации от 14.11.1991г за обстоятелствата по чл. 13, ал.2,т.2 от ППЗСПЗЗ, подадени от Х. И. Г., И. Х. Г. и ищеца К. Х. Г.- наследници на С. Г. /дъщеря на общия на страните наследодател/. Тези декларации са описани в представения опис на документите за собственост /л.297 от делото на СРС/, който опис е част от заявлението за възстановяване на собствеността - чл. 13, ал.1, т.5 от ЗСПЗЗ.

При въведените от страните твърдения относно начина на заявяване на имотите за възстановяване /като такива на общия на страните наследодател и като имоти на С. П./ и предвид събраните по делото доказателства, изводът на съда за недопустимост на иска, е направен преждевременно и без цялостно обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните, поради което обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Съдът следва да се произнесе по спорния по делото въпрос дали е подадено заявление за възстановяване на имотите на общия на страните наследодател или не, след като с оглед на въведените от страните твърдения и направени оспорвания, вкл. и относно авторството на зачертания в заявление вх. № 278/15.11.1991г. текст, разпредели доказателствената тежест и даде възможност за ангажиране на доказателства. Едва след събиране на относимите доказателства и при обсъждане и на останалите доказателства, съдържащи се в административната преписка и касаещи подаване на заявлението с вх. № 278/15.11.1991г., може да се направи обоснован извод за допустимостта на предявения иск.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6628 от 30.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 12682/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯВА определение № 6628 от 30.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 12682/2022 г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него определение № 23881 от 15.09.2022 г. по гр. д. № 72119/2021 г. на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на производството при съобразяване указанията, дадени в мотивите на настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :