О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1950

гр. София, 19.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 5084/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото се администрира частна жалба с вх.№ 4001/06.03.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от адв.З. Т. като пълномощник на М. Е. М..

Частната жалба е оставена без движение с разпореждане от 27.03.2024 г. указание за представяне на вносен документ за внесена държавна такса на ВКС 15 лв. В срока за изпълнение на е постъпила от частния жалбоподател, отново чрез пълномощника адв.З. Т., молба вх.№ 6409/12.04.2024 г. да бъде освободен от заплащане на държавната такса по делото, защото на основание чл. 5, б. о ЗДТ като лице с 80% степен на увреждане съгласно приложено към молбата експертно решение № 0116 от 0609011 на ТЕЛК-Плевен, е освободен от заплащане на държавна такса по делото.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за освобождаване от държавна такса на посоченото от частния жалбоподател основание, не може да се уважи. Сочената от молителя разпоредба на чл.5, б. о ЗДТ не намира приложение в настоящето дело, тъй като с нея от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, но не във всички случаи, когато се дължи заплащане на държавна такса, а в изрично посочени хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Обстоятелството, че частният жалбоподател М. М. е лице с установена намалена трудоспособност, само по себе си не освобождава същия от задължението за заплащане на държавна такса за съдебно производство, защото увреждането на лицето не е предвидено като самостоятелно основание в чл.83, ал.1 ГПК за освобождаванетому като страна по съдебно дело от заплащане на такси и разноски. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 1996 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 1283/2023 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 248 от 14.09.2022 г. по гр. д. № 943/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 493 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2468/2014 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС. Частният жалбоподател следователно дължи държавна такса 15 лв. по частната жалба, и на същия следва да се даде отново указание да я внесе.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6409/12.04.2024 г. на М. Е. М., подадена чрез адв.З. Т., за освобождаване на М. Е. М. от заплащане на държавна такса по делото, на основание чл. 5, б. о ЗДТ.

УКАЗВА на М. Е. М. в 1-седмичен срок от съобщението да внесе дължимата държавна такса от 15 лева по сметка на ВКС и да представи вносния документ по делото.

При неизпълнение в срок на горното указание частната му жалба с вх.№ 4001/06.03.2024 г. по регистъра на ВКС, ще бъде върната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: