О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2314

гр.София, 14.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5109 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. В. против решение №254 от 12.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 355 по описа за 2023 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 166 от 5.03.2023 г. по гр. д. № 4037 по описа за 2022 г. на Старозагорския районен съд, II-ри граждански състав. С първоинстанционното решение е отхвърлено искането на Д. К. В. за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. В., като вместо на майката родителските права да бъдат предоставени на бащата със съответните последици за местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения.

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Може ли съдът да основе решението си само на някои от посочените в ППВС №1/1974 г. обстоятелства и да игнорира моралния лик на майката, възпитателските качества на майката, грижите и отношението на майката към детето?

2. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните?

Н. И....