№ 60307 [населено място], 16.09.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо търговско отделение, 2-ри състав, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №1472 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Д. К. Д. и Л. Д. Д., чрез адв. Д.М. срещу определение №840/23.03.2021г., постановено по ч. гр. д. №601/2021г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение от 09.11.2020г. по гр. д.№11570/2018г. на Софийски градски съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК.

Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно - постановено при нарушение на закона и необосновано. Поддържат тезата, че въззивният съд неправилно е приел, че приложимото право е посоченото в обжалваното определение, тъй като съдържанието на цитираните закони не е установено по реда на чл.43 и сл. КМЧП. Считат, че разпоредбите на кипърското законодателство не следва да се прилагат, тъй като последиците са явно несъвместими с българския обществен ред. Намират, че съдът не е обсъдил всички оплаквания във въззивната жалба и е допуснал процесуално нарушение. Молят за отмяна на определението за спиране на производството, тъй като не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.7 ГПК.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като по отношение на последния въпрос считат, че разрешението в обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС. Поставени са следните въпроси:

1. „Относно начина на установяване на съдържанието на чуждото

право по делото и приложението на правилата на чл.43 и сл. КМЧП?“;

2. „Относно преценката на съда за несъвместимост на последиците от

прилагането на чуждото право по чл.45, ал.2 КМЧП и задължението на съда да не прилага чуждо право, когато прилагането му е несъвместимо с българския правен ред по чл.45, ал.1 КМЧП?”;

3. „ Относно задължението на съда на основание чл.236, ал.2 ГПК да

обсъди оплакванията, доводите и възраженията на страните по предмета на спора?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №151/30.07.2019г., гр. д.№3044/2018г., ІІІ г. о.

Ответникът ЗК „Олимпик“ АД, Р. К. чрез ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ, [населено място] не взема становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на производството по предявените от жалбоподателите срещу ЗК „Олимпик“ АД, Р. К. чрез ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ, [населено място] искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, въззивният съд приема, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.7 ГПК. Решаващият съдебен състав приема за установено по безспорен начин, че със заповед на Окръжния съд в Никозия от 30.07.2019г., обнародвана в Държавен вестник на Р. К. на 23 Август 2019г., е започнало производство по принудителна съдебна ликвидация на ответното застрахователно дружество. Като съобразява разпоредбата на чл.624, ал.1 КЗ, съгласно която решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Р. Б. от момента, в който има действие в съответната държава членка, както и разпоредбата на чл.274 от Директива 2009/138/ЕО, предвиждаща, че решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход, въззивният съд стига до извод, че правото на държавата-членка по произход урежда действието и последиците от производството за ликвидация върху исковете заведени от индивидуални кредитори. Решаващият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си по чл.43, ал.1 КМЧП е издирил служебно приложимото право на Р. К. и по-специално разпоредбата на чл.315, ал.4 от Закона за застраховането и презастраховането и други свързани с тях въпроси от 2016г., предвиждаща прилагане по аналогия на членове 301 до 303 от Закона за дружествата относно резултатите от производството по ликвидация в действащите застрахователни договори и членове 215, 220, 305 и 306 от Закона за дружествата, които се отнасят до резултатите от процедурата по ликвидация, удовлетворяваща отделните кредитори, както и разпоредбата на чл.220 от Закона да дружествата, съгласно която с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение от съда.

Въззивната инстанция намира, че с оглед така изложените съображения са налице основанията по чл.229, ал.1, т.7 от ГПК за спиране на производство, като дадените указания на ищците да представят разрешение на съда по несъстоятелността на Застрахователна компания „Олимпик“, Кипър за продължаване на производството по делото са законосъобразни. Счита, че разрешението съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството при открито производство за принудителна съдебна ликвидация на посоченото кипърско застрахователно дружество, като същото може да продължи само при наличие на такова изрично разрешение, и при условията, които компетентния съд по несъстоятелността може да наложи. Намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че разпоредбите на кипърското законодателство не следва да се прилагат, тъй като последиците от тяхното прилагане са несъвместими с българския обществен ред. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ регламентира по аналогичен начин производството, като предвижда спиране на съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност. Тази разпоредба е приложима и при открито производство по несъстоятелност на застрахователно дружество, съгласно препращащата норма на чл.622, ал.2 КЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите два въпроса, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са значими за изхода на спора и са обуслови изводите на въззивния съд, т. е. по отношение на тях е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касационният жалбоподател не излага доводи за значимостта на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като не обосновава необходимостта от тълкуване на конкретни правни норми като непълни, неясни или противоречиви, респ. не сочи коя съдебна практика следва да бъде осъвременена и какво налага тази промяна.

Въпросът относно задължението на съда на основание чл.236, ал.2 ГПК да обсъди оплакванията, доводите и възраженията на страните по предмета на спора, не отговаря на общите изисквания по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не отразява коректно изложените от въззивния съд мотиви. Безспорно законът вменява в задължение на въззивния съд изложи собствени мотиви като обсъди оплакванията, доводите и възраженията на страните по спорното право, като е налице и непротиворечива съдебна практика в този смисъл. В настоящия случай въззивният съд е изложил подробни мотиви, като е обсъдил спорните въпроси и е дал отговор на оплакванията и възраженията на жалбоподателите. Съдът е приел, че разрешението на съда по несъстоятелността за продължаване на производството по делото е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, тъй като е налице хипотеза на открито производство за принудителна съдебна ликвидация на ответното кипърско застрахователно дружество. Намира за неоснователни и оплакванията в жалбата, че разпоредбите на кипърското законодателство не следва да се прилагат, тъй като последиците от тяхното прилагане са несъвместими с българския обществен ред, като излага доводи, че националното ни право /чл.637, ал.1 ТЗ/ урежда по аналогичен начин казуса, вкл. при открито производство по несъстоятелност на застрахователно дружество, съгласно препращащата норма на чл.622, ал.2 КЗ.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение №840/23.03.2021г., постановено по ч. гр. д. №601/2021г. на Апелативен съд– София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.