№ 3594

гр. София, 12.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 5157 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Т., чрез адв. Д. Е., срещу въззивно решение № 767 от 06.06.2023 г. по възз. гр. д. № 3053/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 260306 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 9680/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е определен нов режим на лични отношения на бащата с непълнолетните деца.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с обобщения от съда материалноправен въпрос за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните и непълнолетните деца при определяне режим на лични контакти с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, и при настъпило родителско отчуждение, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични контакти с тази цел“ . Сочи се противоречие с приетото в ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 763/2019 г., решение № 35 от 12.03.2015 г., постановено по гр. д. № 3585/2014 г. и решение № 158 от 02.06.2016 г., постановено по гр....