№ 60307
гр. София, 15.09.2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Б. ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2786/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 във вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) АД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу определение № 1404 от 31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1405/2021 г. на Апелативен съд – София (АС - София), ГК, 4-ти състав. С последното е потвърдено определение № 77 от 22.12.2020 г. по гр. д. №С-81/2020г. на Софийски градски съд (СГС), ГК, IV–В състав в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) – [населено място] против К. М. М. и „Критие“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез налагане на запор на банкови сметки и възбрана на недвижими имоти на дружеството в [населено място] и [населено място], както и е оставена без разглеждане частната жалба на търговската банка (в несъстоятелност) срещу определението на градския съд в частта, в която е допуснато обезпечение на бъдещия иск на КПКОНПИ против ответника „Критие“ ООД – в несъстоятелност чрез налагане запор на банковите му сметки и възбрани на негови недвижими имоти.
Излагат се оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска постановяване на съдебен акт според степента на установения порок.
От ответниците „Критие“ ООД – в несъстоятелност, чрез синдика адв. М. изразява становище за допустимост и основателност на частната жалба, а КПКОНПИ я счита за неоснователна и излага доводи в подкрепа на правилността на обжалвания съдебен акт.
По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното.
В частта й срещу определението на апелативния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по жалбата на ответника „Критие“ ООД – в несъстоятелност, частната жалба е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. Съображенията за това са следните.
На първо място, обжалваното в тази част въззивно определение е постановено в обезпечително производство, образувано по искане на КПКОНПИ за обезпечение на бъдещия иск на държавата срещу ответниците – физическо и юридическо лице за отнемане на незаконно придобито от тях имущество по реда на чл. 116 и сл. ЗПКОНПИ. Със съдебния акт в посочената му част е потвърдено определението на първоинстанционния градски съд, с което е допуснато обезпечение в обжалваната от ответника – юридическо лице част. Съгласно постановките, дадени с ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд (след отмяна на отказ на първата инстанция и допускане на обезпечението от втората инстанция), а не и при произнасянето му по реда на инстанционния контрол по частна жалба срещу определение на първостепенния съд. Процесуалните норми, уреждащи изключения от общо правило, не могат да бъдат тълкувани разширително и прилагани по аналогия. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 23, ал. 2 на отменения ЗОПДИППД, което изрично предвиждаше, че определенията, постановени за обезпечаване на исканията за отнемане на имущество по този закон, подлежат на въззивно и касационно обжалване. В ЗОПДНПИ (отм.) и в приложимия ЗПКОНПИ, тази разпоредба не е възпроизведена. В чл. 117, ал. 4, изр. 1 ЗПКОНПИ е предвидено единствено, че определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, а в чл. 135 от същия закон – че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Горното налага извод, че не е налице изключение от общото правило, според което не е допустимо касационно обжалване на постановените в обезпечителното производство въззивни определения, извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, какъвто не е настоящия случай. Поради изложеното частната жалба на [Фирма 2]“ – в несъстоятелност срещу въззивното определение в посочената му част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
На второ място, вън от горните аргументи е налице друго самостоятелно основание в подкрепа на извода за процесуална недопустимост на сезиращата частна жалба на банката против въззивния съдебен акт в разглежданата му част. За жалбоподателя („КТБ“ АД – в несъстоятелност) липсва обоснован правен интерес от обжалване на определението по допускане на обезпечението. Правилото е, че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са страните в обезпечителното производство, както и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка – вж. разясненията по т. 6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК. Там е прието по обвързващ за съдилищата начин, че след като третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал. 4 ГПК) или разполага с иск (чл. 440 ГПК), за да установи правата си върху предмета на обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и определението, с което е допусната тези обезпечителна мярка, засягаща правната му сфера. При наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот легитимирано да обжалва налагането й или да иска отмяната и е третото лице, което е действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника. Разглежданата хипотеза не е такава. Несъстоятелната банка – жалбоподател не твърди нито да е във владение на имотите на дружеството – длъжник, върху които е наложена възбраната, нито пък претендира да е действителният техен собственик, респ. титуляр на вземане, върху което е наложен запор (в случая на банкови сметки). Опазването на имуществото на длъжника в производството по несъстоятелност е задължение на синдика, а защитата на индивидуален кредитор срещу определено действие или сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, извършени след датата на откриване на производството по несъстоятелност, вкл. и по учредяване на обезпечение може да се осъществи в предвидените в ТЗ случаи. Затова и доводите на жалбоподателя за наличие на интерес от обжалване на наложените обезпечителни мерки в качеството му на кредитор на длъжника, поради ограничаване и лишаване с тях на правата му да се удовлетвори за вземанията си от имуществото на длъжника при осребряването му в производството по универсално принудително изпълнение, не могат да изведат в случая защитим за третото лице правен интерес от жалба. Аргументите за приложение на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ГПК (предпоставките от чийто състав са налице) са такива по основателността на искането за обезпечение и не обосновават правен интерес от атакуване на определението за допускането му пред горен съд и респ. допустимост на жалбата. Затова и игнорирането на този законов текст (каквито са оплакванията на жалбоподателя) при произнасяне от съдилищата не се отразява на допустимостта на постановените от тях актове след като е налице надлежно направено искане по реда на чл. 116 и сл. ЗПКОНПИ.
Частната жалба в частта срещу определението на апелативния съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на „КТБ“ АД – в несъстоятелност срещу първоинстанционното определение на СГС в уважената част на искането на КПКОНПИ за обезпечение на бъдещ иск против „Критие“ ООД – в несъстоятелност чрез запор на сметки и възбрана на недвижими имоти, е неоснователна. За несъстоятелната банка липсва обоснован правен интерес от атакуване по реда на инстанционния контрол на съдебния акт, с който е допуснато обезпечението по мотиви и съображения, изложени подробно в предходния пункт.
В обобщение, частната жалба срещу определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по жалбата на ответника „Критие“ ООД – в несъстоятелност, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата му част обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което ще следва да бъде потвърден.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. o.,
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] срещу определение № 1404 от 31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1405/2021 г. на Апелативен съд – София, ГК, 4-ти състав в частта, с която е потвърдено определение № 77 от 22.12.2020 г. по гр. д. № С-81/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната от ответника „Критие“ ООД – в несъстоятелност част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1404 от 31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1405/2021 г. на Апелативен съд – София, ГК, 4-ти състав в останалата му част.
Определението в частта за оставяне без разглеждане на частната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване и на препис от него, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.