Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: Д. Г. И. Р. Т. К. В. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2261 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане, подадено от К. И., понастоящем лишен от свобода в затвора гр. [Враца] [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение№ 176/07.08.2018 г., постановено по адм. дело № 128/2018 г., по описа на Административен съд - Кюстендил и решението в частта за разноските, постановено по същото дело, както и решение № 17528/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 10652/2018 г., по описа на ВАС, трето отделение

Твърди се, че е налице основание по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, по наведени съображения и представени нови доказателства. Иска се отмяна на посочените решения.

О. Г. дирекция Изпълнение на наказанията гр. София, счита искането за отмяна на влезлите в сила съдебни актове за неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, счита искането за допустимо, като подадено срещу влязло в сила решение, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения:

С решение № 176/07.08.2018 г., постановено по адм. дело № 128/2018 г., Административен съд Кюстендил е отхвърлил предявеният от К. И. иск срещу ГД Изпълнение на наказанията София, за заплащане на сумата от 50000 лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора гр. [Бобов дол] [населено място], за периода от 17.01.2018 г. до настоящия момент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен и е осъдил ищеца да заплати на ГД Изпълнение на наказанията гр. София, дължимото юрисконсултско възнаграждение.

С решение № 17528/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 10652/2018 г., по описа на ВАС, трето отделение, съдът е оставил в сила решение № 176 от 07.08.2018 г., постановено по адм. дело № 128/2018 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

В чл. 239, т.1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, насочена към представяне по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

Сочените нови обстоятелства и нови доказателства в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК и в смисъла обсъден по-горе, не са посочени от искателя и не са представени по делото.

В искането, по което е образувано настоящото производство, като нови писмени доказателства се сочат и представят експертно решение № 5165/19.12.2019 г. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД и амбулаторен лист № 2796/16.12.2019 г. В съдебно заседание Илиев е представил медицинска справка за здравословно си състояние от затвора в [Бобов дол] [населено място] от 21.06.2018 г., както и 2 броя заповеди - заповед № 49/01.08.2016 г. за назначаването му във фирма П. Б. ЕООД към ДП Фонд затворно дело и заповед № 09/23.01.2018 г. за неговото уволнение.

Представените към искането доказателства не са нови по смисъла, обсъден по-горе в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК. Представените писмени доказателства са съставени и са били налични и известни на лицето преди приключване на производството пред Върховен административен съд и преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Те не са и новооткрити документи за факти, които са твърдени в хода на процеса. Така е, защото фактите, които установяват представените доказателства /по първото доказателство 50% трайно намалена работоспособност; по второто доказателство направена анамнеза и извършено обективно състояние, с назначена терапия/, не са твърдени в хода на процеса.

Според настоящият съдебен състав представените с искането писмени доказателства не са от съществено значение за делото. За да са от съществено значение за делото е необходимо те да са могли да повлияят на постановеното решение от тричленния състав на ВАС. Представените към искането доказателства нямат отношение към изводите на съда. Те не установяват факти, които да имат значение към формираните от съда правни изводи, че не е налице виновно бездействие или действие от страна на служители на Затвора гр. [Бобов дол[ [населено място], довели до нарушаване на правата на К. И.. По безспорен начин установил, че възлагането на работа на К. И. е преустановено поради допуснатия от него брак и лошото изпълнение на поръчката, а не на незаконосъобразни действия на длъжностните лица при затвора гр. [Бобов дол][населено място].

В искането са наведени твърдения, че М. К. и И. Д. следва да бъдат разпитани като свидетели. Представените писмени доказателства са относими към техния разпит. В текста на чл. 239 от АПК не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, установяването на нови или новотокрити от искателя в производството свидетели. По смисъла на закона, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани. В този смисъл т.4 от Постановление №2 от 29.IX.1977г. по гр. д. №1/1977г. на Пленума на ВС. Предвид описаното искането не може да бъде преценено като основателно и на това основание.

Изнесените в депозираната на 20.05.2022 г. по делото писмена защита на Илиев разсъждения и доводи за наличието, липсата или естеството на търговските отношения между ДП Фонд затворно дело и Пейпър багс ЕООД са неотносими към настоящото производство и не следва да се обсъждат. Съществуването и прекратяването на трудови или друг вид правоотношения с едноличното дружество, касаещи искателя в настоящото производство не са относими към воденото от него такова за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ, тъй като в последното предмет на разглеждане и проверка са евентуално осъществени незаконосъобразни действия от административен орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Останалите доводи в искането касаят твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение и по съществото си представляват касационни основание по чл.209 т.3 от АПК, т. е. те не са основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс, поради което тези касационни оплаквания не могат да се обсъждат в настоящото производство.

С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Искането за присъждане на разноски в полза на ответната в настоящото производство страна следва да се приеме за основателно. Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София е представлявана от юрисконсулт, поради което в нейна полза следва да се присъдят разноски в минимален, съобразен с фактическата и правна сложност на производството размер от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. И., понастоящем лишен от свобода в затвора гр. [Враца][ населено място], за отмяна на влязло в сила решение№ 176/07.08.2018 г., постановено по адм. дело № 128/2018 г., по описа на Административен съд - Кюстендил и решението в частта за разноските, постановено по същото дело, както и решение № 17528/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 10652/2018 г., по описа на ВАС.

ОСЪЖДА К. И. с [ЕГН] да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ