О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5281/26.06.2024 г.

гр. София, 25.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 5211/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, вр. чл.280 и чл. 295 ГПК.

Образувано е по подадена от “Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, чрез адвокат Д. К., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд решение № 152/07.08.2023 г. по гр. д. № 130/2023 г., с което е потвърдено решение № 260136 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 136/2020 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която „ВиК“ АД е осъдено на осн. чл.59 ЗЗД да заплати на „Албена“ АД сумата от 28 180,50лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/. „Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, допускайки представените с въззивната жалба писмени доказателства, които страната е могла да представи в първоинстанционното производство?, относно който се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 2/. „Може ли лице, което не притежава сертификат за оценител на недвижими имоти, съответно не е вписано в регистъра на Камарата на независимите оценители в България, да извършва оценка на недвижим имот без пазарни аналози за наем на подобни съоръжения и да изготвя СОИ?, относно който се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 3/. „Допустимо ли е съдът да кредитира СОИ, която не е отговорила на поставената задача – относно размера на дължимото обезщетение за ползване след изчисляване и съпоставяне на размера на обогатяването на ответника с размера на обедняването на ищеца, приемайки че вещото лице е отговорило на поставените въпроси?, относно който се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 4/. „Допустимо ли е съдът да приема, че ответникът е реализирал печалба от осъществяваната дейност без това да е било установено и доказано?“, относно който се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 5/. „След като ищецът не е доказал своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинна връзка), следва ли да се уважи иска?“, относно който се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Албена“ АД изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С решение № 50025/20.03.2023 г. по гр. д. № 1811/2022 г., по описа на ВКС, ІІ г. о., е отменено предходното въззивно решение № 14/ 28.01.2022 г. по в. гр. д. № 527/2021 г. по описа на АС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав, с указания за назначаване на нова експертиза, която да даде заключение за размера на дължимото обезщетение за ползване след изчисляване и съпоставяне на размера на обогатяването на ответника с размера на обедняването на ищеца при съобразяване с посочените в решението релевантни обстоятелства.

При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на процесния имот, ползван от ответникът без правно основание поради непротивопоставимост на сключения на 07.03.2016 г. договор между „Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ООД, [населено място] и „ВиК“ ООД, [населено място] на собственика на пречиствателната станция. Посочил е, че за ВИК операторът не съществува нормативно предоставено му право да използва безвъзмездно имота на ищеца при осъществяване на предмета на своята дейност, поради което и без значение за иска по чл. 59 от ЗЗД е, че ответникът ползва обекта като предоставя на потребителите услуга по пречистване на отпадни води по регулирани цени, че не са предвидени средства за заплащане на наем на съоръжението, както и че пречиствателната станция се ползва за обслужване и на населените места в съседната на к. к. „Албена“ територия. Заключил, е че в случая ищецът е лишен от получаването на една сигурна имуществена облага, т. е. налице е обедняване по см. на чл. 59 ЗЗД, което е довело съответно до обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на необходими разходи за ползване на пречиствателната станция. Във връзка с оплакванията на „ВиК Добрич“ АД, че имотът не може да се отдава под наем и „Албена“ АД не може да получава наем за него, съдът се е позовал на решението на ВКС по т. д. № 789/2009, II т. о., с което е прието, че предпоставките на чл. 59 ЗЗД могат да бъдат осъществени и в случаите, когато се касае за специфичен обект на ползване - част от водопреносната мрежа, при условие, че ищецът е от кръга на субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на собственост върху такъв обект и че не е установена изрична нормативна забрана същият да бъде предоставян за възмездно ползване на други правни субекти, респ. че не е установено законово задължение за собственика да предостави обекта за безвъзмездно ползване на определена категория лица. С оглед безспорно установеното ползване от ответника на процесния имот без правно основание, е намерил, че за ответникът е възникнала отговорността да обезщети собственика за това, че е бил лишен от възможността да ползва имота си, включително да получава и доходи от него, което обогатяването се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползването. По размера на обезщетението, въззивният съд се е позовал изцяло на заключението на повторната СОЕ, посочвайки, че експертът, които го е изготвил, притежава необходимите знания и квалификация, вписан е в одобрения списък на вещите лица, отговорил е на поставените задачи след като е извършил оглед и е определил размера на месечния наем при използване на два базисни подхода и при отчитане спецификата на имота, подробно мотивирайки последователните стъпки на изследване и изчисленията. Ето защо и след отстраняване на допуснатите технически грешки в изчисленията, съдът е заключил, че обезщетението по чл.59 ЗЗД е в размер на 28 180,50лв., за който и размер е уважен. Излагайки подробни аргументи, въззивният съд не е кредитирал заключението на първоначалната експертиза на вещото лице, като е счел за неоснователни и възраженията на „Албена“АД за определяне на обезщетението в размер на нормирания наем съобразно Тарифа за определяне базисните наемни цени на помещения и терени, приета с решение №238/2009г. на ОС - Балчик, изм. и доп. с решение №748 от 17.02.2011г., изм. и доп. с решение №531 от 27.02.2014г., тъй като процесния имот не е общинска собственост и правоотношението не е по реда на чл.14 във вр. с чл.8 от ЗОС.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора първи, втори и четвърти въпроса. Така поставените въпроса не са правни, а съставляват твърдение за допуснати процесуални нарушения. Процесуалните нарушения, ако са съществени, са основание за отмяна на решението, а не основания за допускане на касационното обжалване. Наред с това, първи и трети въпроса са и некоректно зададени, тъй като при постановяване на решението си въззивният съд не се е позовал на приетите от него по делото финансов отчет на „ВиК Добрич“ към 31.12.2019 г. и пояснителни приложения към този финансов отчет /обявени и в публичния търговски регистър/, като не е приел и че ответникът е реализирал печалба. Ето защо и въпросите не следва да бъдат допускани до касационно обжалване.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора 5 въпрос. Въпросът е теоретично зададен и не е обусловил решаващите изводи на съда, който не е излагал мотиви, че искът по чл.59 ЗЗД следва да бъде уважен въпреки, че ищецът не е доказал своето обедняване, обогатяването на ответника и причинната връзка между тях.

Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по уточнения въпрос: Когато съдът е приел, че за разрешаване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ето защо въззивното решение следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 152/07.08.2023 г. на АС - Варна, постановено по гр. д. № 130/2023 г., с което е потвърдено решение № 260136 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 136/2020 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която „ВиК“ АД е осъдено на осн. чл.59 ЗЗД да заплати на „Албена“ АД сумата от 28 180,50лв.

УКАЗВА на „ВиК - Добрич“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за платена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 363,61 лв.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавна такса в указания срок, респ.- на съдия - докладчика за прекратяване на производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: