Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат И. К, против решение № 443/29.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1242/2014 г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх.№ 02-230-6500/2456/12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Касаторът, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание поддържа подадената жалба и прави искане за присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Г изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С решение № 443/29.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1242/2014 г. на Административен съд София-област е отхвърлена жалбата на В. И., подадена срещу уведомително писмо изх.№ 02-230-6500/2456/12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С последното, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 6 803.61лв, по НР1 в размер на 5 583.42лв и му е изплатена сума от 2.83лв по СНДП. На И. са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 3 352.23лв и по НР1 в размер на 2 751.03лв. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, по данни от която посочените от ДФЗ като недопустими площи за подпомагане по СЕПП и НР1 са такива в действителност, тъй като не отговарят на критериите за поддържане в добро земеделско и екологично състояние и представляват неизчистени участъци, обрасли с гъсти храсти и дървета. В тази връзка е направен обоснован извод, че наддекларираните площи по СЕПП и НР1 възлизат именно в размера, посочен в уведомителното писмо - 10.82ха, а оттам и процентното им съотношение към общо заявените за подпомагане площи, налага санкциониране на цялата поисканата със заявлението сума и прилагането на санкция за бъдещ период. Постановеното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи. Изслушаното по делото заключение по допуснатата СТЕ, потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1. Следователно, правилен е направеният от съда извод, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон, е отказал плащане на недопустимите площи, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или такива, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане и неотстранено застъпване с други площи. В конкретния случай по заявлението на В. И. са извършени, както кръстосана административна проверка, така и проверка на място. Резултатите от тях са потвърдени от изслушаната по делото СТЕ, заключението по която е изготвено включително след проверка на материалите и данните, относими към заявлението на жалбоподателя в ДФЗ, РА и в ДФЗ - Технически инспекторат, поради което и с оглед останалите данни по делото, правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Установеното от фактическа страна и по данните от приобщеното заключение на СТЕ, сочи, че са налице всички посочени от органа фактически основания за постановения отказ. Потвърждава се по несъмнен начин, че недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1 са 10.82ха, при общо заявени за подпомагане 21.96ха, а оттам и установеният от ДФЗ процентът на наддеклариране. Видно от представения контролен лист от проверката на място, както и от заключението на вещото лице, тези площи представляват неизчистени участъци, обрасли с гъсти храсти и дървета. Констатирано е още, че дърветата и храстите не са почистени, а в един от парцелите има и разхвърляни битови отпадъци. Посочено е, че храстите и дърветата значително надвишават 50 броя на хектар. Предвид това и правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, правилно съдът е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличието на посочените в последния фактически основания, както и че са изпълнени законовите предпоставки за постановяване на атакувания отказ. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на оспорващия е било да докаже, че в случая са били налице предпоставките за подпомагане, в изключителните случаи визирани от чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища отм. , Другояче казано, в хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт. В тежест на касатора е било да докаже възражението си, че площите, определени като недопустими за подпомагане са неправилно изключени, но доказателства в тази връзка не са ангажирани, независимо от дадените му от съда в тази връзка указания.

По подаденото от И. заявление за подпомагане за 2013 г. с УИН 23/170413/62237, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент /ЕО/ № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Наред с това, на касатора е извършена проверка на място, поради което и неоснователно се явява оплакването му, че в хода на административното производство не е изготвен доклад от експерт съгласно изискванията на чл. 32 от Регламент 1122/2009 г, с което е накърнено правото му на защита. По заявлението за подпомагане съобразно заповед № 253502/09.10.2013 г. на Регионалния технически инспекторат, е извършена проверка на място на 11.10.2013 г., за което И. е бил уведомен, но поради наличен ангажимент не е присъствал. В хода на проверката, въз основа на извършени замервания на площта на заявените парцели с G. е установено, че участъци от парцелите не са изчистени от гъста храстовидна растителност, както и че в тях са налице изсечени дървета и разхвърляни битови отпадъци. Резултатите от проверката са обективирани в приетия като доказателство по делото контролен лист за проверка на място, подписан без възражения от касатора на 28.11.2013 г. В резултат на тези измервания, административният орган е приел за допустима за подпомагане по СЕПП и НР1 площ от 11.14ха, респективно - за недопустима останалата площ от 10.82ха. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът не е отчел данните от заключението на СТЕ по отношение на неразрешеното застъпване, а именно че за БЗС 32901-78-3-3 е останало застъпване от 0.02ха, а за БЗС 32901-148-7-1 - от 0.01ха, предвид изрично направеното в съдебното заседание уточнение от вещото лице, че установените в тази връзка допустими площи са незначително малки в сравнение с цялата недопустима площ по заявлението, поради което и не биха променили крайния процент наддекларирани площи.

По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени от съда в размер на 300лв, съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в приложимата й в случая редакция, в сила от 05.02.2016 г. Същите са своевременно поискани с отговора по касационната жалба от процесуалния представител на ответната страна, поради което следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 443/29.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1242/2014 г. на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА В. Х. И., [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.