Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район „С.“, Столична община (СО), чрез упълномощения юрисконсулт Д. К, срещу Решение № 3909 от 05.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2000 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2015 г. С него, по жалбата на [фирма] е отменен определеният от кмета на район „С.“, СО по Заявление за работно време, вписано в информационния масив „Търговски обекти“ на района под № 6911/05.02.2015 г., т. IX, стр. 265, срок на действие „до 30.04.2015 г.“ и СО е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 50,00 лв. за разноски по делото. С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 5631 от 26.08.2015 г., постановено по адм. д. № 2000 по описа за 2015 г. на АССГ, влязло в сила като необжалвано, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 3909 от 05.06.2015 г., като вместо „вписването под № 6911/05.02.2015 г.“ да се чете „вписването под номер 6633/05.02.2015 г.“, както и вместо „определи“, да се чете „реши“.
В касационната жалба се релевират доводи за постановяване на решението, предмет на контрол, при наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК. Твърди се, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател решението е нищожно, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по повдигнатия пред него правен спор – [фирма] е обжалвало Решение за заверка на заявление за работно време 6633 от 05.02.2015 г., т. IX, стр. 244 на кмета на район „С.“, СО, а съдът се е произнесъл като е отменил определения от кмета на район „С.“, СО по Заявление за работно време, вписано в информационния масив „Търговски обекти“ на района под № 6911 от 05.02.2015 г., т. IX, стр. 265, срок на действие „до 30.04.2015 г.“ Доводът за недопустимостта на съдебния акт се основава на чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 147, ал. 1 АПК – обжалваното разрешение е изцяло благоприятно за [фирма], не нарушава и не застрашава негови законни интереси и не поражда за него задължения. С него са удовлетворени изцяло исканията на дружеството, а фактът, че е срочно, не променя този извод, доколкото видно от заявлението не е поискано издаването на безсрочно такова. Оспорва възприетото от съда в тази връзка, основано на липсата на регламентиран срок на действие на вписването на завереното работно време съгласно приложимата Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община (Наредба/та, НРУИТДТСО). Неправилно и в нарушение на нейните разпоредби е становището на съда във връзка с издаденото срочно разрешение, както и възприетото, че е допуснато несъответствие с целта на закона. При това съставът на АССГ не е съобразил, че административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Предвид подробно изложените в касационната жалба аргументи се иска обявяване на обжалваното решение за нищожно, а при условията на евентуалност се иска неговата отмяна като недопустимо и неправилно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът – [фирма], чрез упълномощения адв.. Р, оспорва касационната жалба с представен по делото писмен отговор и с молба от 05.10.2016 г. Изразява становище, че не е налице хипотеза на нищожност на обжалваното съдебно решение, а очевидна фактическа грешка в диспозитива му. Възразява срещу изложените аргументи за недопустимост на решението, поради постановяването му по недопустима жалба – жалбата е подадена в срок, срещу частта от разрешението, в която е определен негов срок и от страна с правен интерес, за която в тази част разрешението е неблагоприятно. Наред с това аргументира становище, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, а даденото от касационния жалбоподател тълкуване на разпоредбите на приложимата наредба е неправилно. По обстойно развити в отговора съображения моли то да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък и доказателства за извършването им.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран от [фирма] с жалба срещу Разрешение за работно време с № 6633 от 05.02.2015 г. на кмета на район „С.“, СО, с което е одобрено заявлението на дружеството за работно време на стационарен търговски обект за определен срок, като дружеството – жалбоподател е изразило несъгласие именно с така определения му срок. С обжалваното решение жалбата е уважена, като е отменен определеният от кмета на район „С.“, СО срок на действие „до 30.04.2015 г.“
Установено е от първоинстанционния съд, че със Заявление рег. № ТУ 01-7000-173 от 05.02.2015 г. [фирма] е поискало от кмета на район „С.“, СО да бъде удължен срокът на заявление за работно време на стационарен търговски обект под № 6633 от 31.10.2014 г., т. IX, стр. 244. Заявеното работно време било съгласувано от кмета на район „С.“, СО и заявлението било вписано под № 6633/05.02.2015 г., т. IX, стр. 244 в информационния масив „Търговски обекти“ на район „С.“, като било посочено, че е съгласувано работно време със срок до 20.04.2015 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, прието е от съда, че е сезиран с допустима и основателна жалба, предвид което е отменил определения срок по посоченото заявление за работно време - „до 30.04.2015 г.“ Изложил е съображения, че актът е издаден от компетентен орган (чл. 5, ал. 2 НРУИТДТСО) и в установената форма, но в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, довело и до несъответствие с целта на закона, формулирана в чл. 1, изр. 2 от Наредбата – да се защитят потребителите и да бъде опазен обществения ред и спокойствието на гражданите. Съдът е съобразил, че режимът на вписване на заявеното от търговеца работно време на стационарен търговски обект в информационния масив по чл. 7 от Наредбата е регистрационен, а не разрешителен. Доколкото са представени изискуемите документи от [фирма], с което са изпълнени изискванията на НРУИТДТСО, ответникът не разполага с друга възможност, освен да извърши заверка на заявеното работно време. П. Н не регламентира срок на действие на вписването, предвид което съдът е направил извод, че същото е безсрочно. Изразил е становище за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 3 НРУИТДТСО от настоящия касационен жалбоподател. Приел е, че вписаният срок не представлява „задължителни писмени указания“ във връзка с осигуряване спокойствието на гражданите и обществения ред (чл. 6, ал. 1 от Наредбата ) и не може да бъде дефиниран като „други обстоятелства“ по чл. 7, ал. 3 от същата, вписани по преценка на кмета на района. Наред с това, съдът е отчел, че органът не е изложил мотиви за причините, поради които е вписан този срок. Не е възприел становището на ответника в първоинстанционното производство, че вписването на срока цели създаване на условия за периодичен предварителен контрол на увеселителни заведения, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата във връзка с регистрацията на работното време се извършва само проверка на приложените към заявлението документи. Допълнително съдът се е позовал на чл. 4б, ал. 2 НРУИТДТСО, която регламентира правомощието на административния орган да промени едностранно работното време, но не и срока на действие на вписването. По тези съображения е отменил акта, в частта на определения срок на действие „до 30.04.2015 г.“. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на решението. То е изготвено в писмена форма, подписано е от съдията, действащ в законен състав съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) и в рамките на правораздавателната му власт. Решението обективира волята му, която е ясно и разбираемо изразена. Релевираните от касатора съображения за неговата нищожност, свързани с непроизнасяне от първоинстанционния съд по повдигнатия пред него правен спор, са такива за недопустимост на съдебния акт, а не за неговата нищожност. Разгледани в този аспект, възраженията също са неоснователни. Както се посочи по – горе, с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 5631 от 26.08.2015 г., постановено по адм. д. № 2000 по описа за 2015 г. на АССГ, влязло в сила като необжалвано, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо вписването под № 6911/05.02.2015 г. да се чете „вписването под номер 6633/05.02.2015 г.“ Следователно, съдът се е произнесъл по предявения пред него правен спор.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на решението, предмет на контрол, поради произнасяне по недопустима жалба. Не е било налице основание за оставяне без разглеждане на оспорването и прекратяване на производството по делото в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК – липса на правен интерес от оспорването. Правната сфера на ответника по касация е засегната предвид разпоредения срок на действие „до 20.04.2015 г.“ на вписаното работно време, тъй като е налице непосредствено въздействие върху дейността на търговеца и търговския обект. По тези причини без съмнение [фирма] разполага с право да оспори акта в тази част пред съда, а постановеното по това оспорване съдебно решение е допустимо.
Доколкото се констатира фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение, като вместо вярното „до 20.04.2015 г.“ е вписано „до 30.04.2015 г.“, а и такава досежно вписаното в решението "стр. 265", то след връщане на делото в първоинстанционния съд, тези грешки следва да бъдат поправени в нарочно производство по чл. 175 АПК. Срокът по разрешението е 20.04.2015 г. (л. 8 и 9 от първоинстанционното дело), както съставът на АССГ правилно е посочил това в мотивите на решението (страница първа, ред 22), а заявлението е вписано на стр. 244, правилно отчетено от съда в мотивите на решението (страница първа, ред 17 и 20).
Неоправдано се твърди от касационния жалбоподател, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Не се възприемат от настоящия състав доводите на касатора, че чрез дефиниране на срок се обезпечава опазването на обществения ред и спокойствието на гражданите. В тази насока правилно е изразеното от първоинстанционния съд становище, че посочените цели се постигат чрез възможността за едностранна промяна на работното време при наличие на предпоставките по чл. 4б, ал. 2 НРУИТДТСО.
Доколкото приложимите разпоредби от Наредбата не регламентират заверка на работното време за определен срок, то при условията на чл. 5 от нея, административният орган следва да извърши заверката на заявлението за работно време и вписването му в информационния масив „Търговски обекти“ без срок, тоест „безсрочно“. Правилно, в това отношение, съставът на АССГ е приел за неотносима към определянето на срок възможността за даване на задължителни указания по чл. 6, ал. 1 от Наредбата и тази за вписването на „други обстоятелства“ в Информационния масив „Търговски обекти“ по чл. 7, ал. 3 от същата. Необосновано е становището на касатора, че липсата на регламентация досежно срока на действие на заявеното работно време и за безсрочност на действието му в приложимата Наредба, дава възможност на органа да определи и впише срок по своя преценка. За тази преценка критерии не са въведени и обосновано първоинстанционният съд е отчел, че не са изложени никакви мотиви от органа за причините, поради които е вписан именно такъв срок. Така направеният в касационната жалба прочит на приложимите разпоредби от Наредбата не съответства и на нейната цел, формулирана в чл. 1, изр. второ от нея - да осигури защита на потребителите, условия за лоялна конкуренция, както и опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите. В тази връзка неоснователно е и опасението, което изразява касаторът, че издаването на безсрочно разрешение за работно време ще осуети възможността кметът да осигури опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите. Както по – горе се посочи, кметът на района разполага с правната възможност едностранно да променя работното време при наличие на предпоставките по чл. 4б, ал. 2 от Наредбата, а също така, да дава съгласно чл. 6, ал. 1 от нея, задължителни писмени указания, свързани с прилагане на императивни нормативни разпоредби за осигуряване спокойствието на гражданите и обществения ред. Те не могат обаче да бъдат под формата на дефиниран срок на работното време.
По изложените съображения първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 АПК.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, на последния такива се следват. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] сума в размер на 420,00 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно доказателства за извършването им (Договор за правна защита и съдействие № 577744 от 10.07.2015 г. с уговорка за плащането в брой на посочената сума) и представен списък на разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3909 от 05.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2000 по описа на Административен съд София - град за 2015 г.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 420,00 лв., представляваща направени в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
След връщане на делото в Административен съд София – град, да се проведе производство по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с констатираните фактически грешки в диспозитива на Решение № 3909 от 05.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2000/2015 г., съобразно посоченото в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.