Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на тринадесети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Г. Х. Т. К. С. Б. В. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 2367/2021

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на дружество Галамар ЕООД със седалище гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 12819/16.10.2020г. по адм. д. № 1508/2020г. по описа на Върховния административен съд. Навежда доводи, че са налице посочените основания за за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Посочва се, че пред касационната инстнация управителят на дружеството - молител е депозирала искане за отлагане на насроченото за 23.09.2020г. съдебно заседание, поради командировка, не е могла да се яви и да представи доказателства, които се представят към настоящото искане като нови по см. на чл. 239, т.1 АПК, а именно Заповед за командировка № МО27153/18.09.2020 г., заверена от О. Ш. на 23.09.2020 г.; Писмо от Галамар ЕООД до Стан строй 93 ЕООД; Писмо от Стан строй 93 ЕООД до Галамар ЕООД , Договор за извършване на СМР между Стан строй 93 ЕООД и В. С. 77 ЕООД от 19.10.2016 г.; Договор за извършване на СМР между Стан строй 93 ЕООД и В. С. 77 ЕООД от 30.09.2016 г.Твръди се, че същите писмени доказателства са били представени с писмената защита пред касационната инстанция, по причина, че не са могли да бъдат представени в съдебно заседание, но не са били приети и ценени при решаване на правния спор от Върховния административен съд. Моли на осн. чл. 239, т.1 и т.5 от Административнопроцесуалния кодекс решение № 12819/16.10.2020г. по адм. д. № 1508/2020 по описа на Върховния административен съд да се отмени, а делото да се върне на касационната инстнация за ново разглеждане.

Ответникът - Директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище.

Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, по което е постановено решението, предмет на отмяната, е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от настоящия молител против решение № 2105 от 04.12.2019г. постановено по адм. д. № 1869/2019г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт№ Р-02000218004685-091-001/05.03.2019 година на органи по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 116/08.07.2019 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП.

Делото е била насрочено пред Върховен административен съд за 10.06.2020г. от 09.00 ч., като на 09.06.2020г. по същото е постъпила писмена молба, от управителя на Галамар ЕООД - В. П., за отлагане на делото с приложен болничен лист за управителката на дружеството. Приложено е и уведомление от дружеството за оттегляне на пълномощното за упълномощения адвокат. Молбата е докладвана от председателя на съдебния състав и същата е била уважена, като делото е отложено за 23.09.2020г. от 09.00ч. На 18.09.2020г. по делото е постъпила нова молба с искане за отмяна, като е посочено, че на 23.09.2020г. управителят на дружеството е в командировка в гр. Шумен. Представя се заповед за командироване. Съдът е докладвал молбата, но не я е уважил, като е приел, че това е повторна молба за отлагане на делото поради внезапни обстоятелства. Посочил е, че делото веднъж е било отложено, поради оттегляне на пълномощията от дружеството за упълномощения преди това адвокат, и от 10.06.2020 г. страната е можела да организира защитата си, както и че командировъчното не е внезапно обстоятелство по смисъла на законовата разпоредба. Дал е ход на делото, приключил е събирането на доказателсдтвата и е дал ход по същество. Страната е представила писмени бележки, към които е представила писмени доказателства във връзка с фактическите установявания пред първата съдебна инстнация, които се представят към настоящото искане за отмяна, като се твърди, че са нови доказателства по см. на чл.239, т.1 АПК.

Съгласно чл. 239 точка 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.Тълкуването на разпоредбата налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

От обстоятелствата, установени във връзка с упражняването на процесуалните права на страните е видно, че писмените доказателства, представени пред съда по отмяната с искане да се приемат като такива в хипотезата на чл. 239, т.1 АПК, не са нови, кавото е изискването на посочената правна норма. Те са били известни на страната още в хода на съдебното производство пред касационната инстнация и страната е разполагала с тях, но не ги е представила, поради даване ход на делото по същество без участие на същата или нейн представител. По изложените съображения настоящият състав на Върховен административен съд намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т.1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение№ 12819/16.10.2020г. по адм. д. № 1508/2020 по описа на Върховния административен съд.

Съгласно член 239 точка 5 от Административнопроцесуалния кодекс актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

Според член 139 ал. 1 и ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание насрочва не по-късно от три месеца. При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства, съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.

Разпоредбата на чл. 139, ал.2 АПК визира повторност на искането за отлагане на делото при наличие на друго основание/ освен ако не е налице злоупотреба с право/, като има предвид друго фактическо основание. Основанието по правило представлява юридически факт, с проявата в действителността на който, законът свързва проявата на определени правни последици. В мотивите към определението, с което е оставено без уважение искането за отлагане на делото, съдът е приел, че е налице повторност, но не на фактическото основание, а на твърдението за наличие на внезапни обстоятелства и именно от тази квалификицаия е изходил, като е приел, че такива не са налице. Определението, с което е оставено без уважение искането за отлагане, довело до лишаване от право на участие на страната е постановено в нарушение на процесуалните правила. Нормата на чл. 139 АПК не съдържа изискване за идентичност при правната квалификация на основанията за отлагане, а за идентичност на самите фактически основания. Така по конкретното дело фактическото основание за отлагане в първия случай е юридическото събитие - заболяване, а при втория случай - фактът на командироване на управителя на дружеството. Не е налаце идентичност на фактическите основания да се иска отлагане на делото, поради което съдът е нарушил нормата на чл. 139, ал.2 АПК, което нарушение е довело до ограничаване правото на участие на страната в касационното производство. По изложените съображения настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 239, т.5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 12819/16.10.2020Г. по адм. д. № 1508/2020 по описа на Върховния административен съд, поради което и РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 12819/16.10.2020г. по адм. д. № 1508/2020г. по описа на Върховния административен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Върховен административен съд от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Чолаков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Христова

/п/ Таня Куцарова

/п/ Светлана Борисова

/п/ Владимир Първанов