Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е касационна жалба на „Е. Б.” ЕООД, ЕИК 106597230, със седалище и адрес на управление: с. Б. извор, община В., подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. против решение № 175/24.04.2013 г.

, постановено по адм. дело № 561/2012 г. по описа на Административен съд –В. Т., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 06/1102718/23.01.2012 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт№ 1206804/06.02.2012 г.,издадени от главен инспектор по приходите, в частта, в която същите са потвърдени с Решение № 251/11.05.2012 г. на Директора на Дирекция"О"АД с предмет "семинар за управителя на дружеството. За да се приложи визираното в закона изключение и по отношение на такива стоки и услуги да бъде признато право на данъчен кредит е необходимо да бъде доказано по несъмнен начин, че те са свързани с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства в тази насока, а и от представените такива в хода на съдебното производство - превод на български език на програмата за участие в този семинар не се установява, че се касае за дейност пряко свързана с представянето или тестване на предлаганите от "Екорек" ЕООД стоки или услуги и не е свързано непосредствено с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Ето защо съдът намира за обоснован и законосъобразен изводът на органът по приходите, че по отношение на конкретната доставка за дружеството жалбоподател е налице ограничението на чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС

и не може да бъде признато претендираното право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура.

Административният съд е постановил правилно решение, без да допусне процесуални нарушения, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски: Независимо от резултата по делото, в полза на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл.161, ал.1, пр. последно ДОПК.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/24.04.2013 г.

, постановено по адм. дело № 561/2012 г. по описа на Административен съд – В. Т.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. П./п/ В. Ш. М.М.