Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на С. А. Б. от гр. Б., против заповед № РД-46-507/16.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ на наследниците на А. Г. С., за земеделски земи послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Н. Р. Б. и К. Г., обн. ДВ бр. 87/1964 г. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й.

Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. В., по изложени в писмено становище съображения относно законосъобразността на оспорения акт, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваната заповед, министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, признаване на правото на обезщетение, включително на наследниците на А. Г. С., б. ж. на гр. Б. по заявление вх. № АО-1505/24.10.2007 г. на С. А. Б. по мотиви, че в представената ведно с него, архивна „клетвена декларация”, няма описани земеделски земи, които следва да бъдат обезщетени по посочения ред. Актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, и неговата цел.

С молба вх. № АО-1505/24.10.2007 г. подадена от С. А. Б. е поискано обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за имоти на...