Производството е по чл. 12 и следващите от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във връзка с чл. 18, ал. 1 от Закона за държавните помощи /ЗДП/.
Образувано е по жалба на "Верила" АД, с. Р. поле, област С. чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение № 206/20.07.2005 г. по преписка вх. № КЗК-119/2005 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и в противоречие с целта на закона.
Ответникът по жалбата - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ намира същата за неоснователна.
Заинтересованите страни - Министерският съвет на Р. Б., Министерството на финансите и Агенцията за държавни вземания не вземат становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Производството пред КЗК е образувано във връзка с постъпило уведомление на Агенцията за държавни вземания към Министерството на финансите относно разрешаване на държавна помощ на "Верила" АД под формата на предоговаряне на задължения към държавата, възникнали по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г.
С обжалваното решение КЗК е приела, че се касае за държавна помощ с конкретно определен паричен еквивалент на помощта. В мотивите си КЗК е установила, че се претендира преструктуриране на предприятие чрез разсрочване на задълженията по ЗУНК за срок от девет години за периода 2005 г. -2014 г. в посочен размер . При това КЗК e приела, че разсрочването е държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 ЗЗК, определила е нейният паричен еквивалент, като е приела референтен лихвен процент в размер на 12, 96 %.
Според КЗК исканата държавна помощ за преструктуриране не е допустима. В този аспект КЗК е развила следните доводи: За да е допустима исканата помощ, следва изискванията на приложение 8 към чл. 9 ППЗДП да са налице кумулативно. В случая се касае за предприятие в затруднено положение. Планът за преструктуриране обаче не може да постигне изискването за дългосрочна жизнеспособност на предприятието, тъй като заложените в плана като очаквани приходи и положителен финансов резултат не са обективно обосновани. На последно място, според КЗК, е налице съмнение, че държавната помощ ще се използва само за нуждите на бенефициента.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна при следните съображения:
По принцип за да бъде квалифицирана една мярка като "държавна помощ", трябва да са налице следните елементи: трансфер на държавни ресурси, селективност на подпомагането, икономическо предимство за определено предприятие и реално или потенциално увреждане на конкуренцията. Разгледани по отделно, тези елементи са налице:
В конкретния случай има трансфер на държавни ресурси в хипотезата на пасивно предоставяне на държавни средства чрез разсрочване на частноправно задължение към държавата при преференциална лихва, което по същността си е подпомагане за предприятието -жалбоподател. Налице е и селективност при посочения трансфер на държавни средства. Селективността е във вида на индивидуална такава, тъй като подпомагането е само за конкретно предприятие при действащи и други предприятия в условията на конкуренция на съответния пазар. Чрез посоченото разсрочване на задълженията му към държавата "Верила АД" реализира и икономическа изгода. Разсрочването на задълженията е за един дълъг период от време- 9 години и при по - ниска лихва. "Верила" АД не би получило тази преференция при нормални пазарни условия, при които лихвата е значително по-висока. За "Верила" АД е налице икономическо предимство, което му се осигурява чрез държавната намеса в посочената форма на трансфер на държавни ресурси. Преферницалното подпомагане на "Верила" АД в посочената форма на трансфер на държавни ресурси би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху конкуренцията на съответния пазар чрез изкривяване на конкурентните отношения, тъй като жалбоподателят печели икономическо предимство пред останалите участници. По въпроса за допустимостта на държавната помощ:
В случая не се спори, че се касае за предприятие в затруднение по смисъла на т. 7-11 от раздел 2.1. на приложение 8, поради което може да се поставя въпроса за оценката на държавната помощ по отношение нейната допустимост през призмата на въведените с цитираното приложение изисквания.
Настоящият съдебен състав намира становището на КЗК за необходимост от кумулативно наличие на предпоставките по приложение 8 към чл. 9 ППЗДП за законосъобразно. Неоснователни са възраженията в жалбата, че нормативният акт не поставя такива изисквания, поради което преценката следва да се направи след оценка на тежестта на всяка предпоставка към всеки конкретен случай на искане за предоставяне на държавна помощ. Нормативното изискване е в смисъла на кумулативност, поради което неудовлетворяването и на един от посочените в приложението критерии влече след себе си недопустимост на претендирата държавна помощ.
В мотивите си КЗК е приела, че в случая е нарушено изискването на т. 42 от раздел 3.2.2. на приложение 8, според което размерът на
помощта или формата, под която тя се предоставя, трябва да бъдат такива, че да се избегне предоставянето на излишни парични средства на предприятието. Според плана за преструктуриране очакваните приходи от продажба на активи на дружеството са в по голям размер, а разходите за осъществяване на преструктурирането са в по-малък и от паричния еквивалент на помощта размер. Пред вид това КЗК счита, че жалбоподателят е в състояние без исканата държавна помощ да осъществи мерките, залегнали в плана. Предоставянето на помощта би означавало предоставяне на излишни държавни средства, които биха могли да бъдат използвани не по предназначение. Съдът намира възражението в жалбата, че в този аспект не се отчита обстоятелството, че без разсрочване на задълженията към държавата за период от 9 години, залегналият в плана за преструктуриране финансов резултат не би могъл да бъде постигнат, за основателно. Задължението на жалбоподателя е в голям размер и не би могло да се осъществи в рамките на предвидения за извършване на преструктурирането на предприятието 6-месечен срок. Очакваните положителни резултати са към 2014 година, когато ще бъде погасено чрез разсрочването му задължението към държавата, което е и исканата държавна помощ в посочения паричен еквивалент. Самата парична стойност не сочи, че държавната помощ ще се използва не по предназначение, ако се отчита обстоятел ството, че планът за преструктуриране е през призмата на евентуално допуснато разсрочване - самата същност на претендирата помощ.
Представеният план, както се посочи, следва да удовлетворява определени нормативни критерии.
Част от изискванията за съдържанието на плана за преструктуриране, за да е допустима държавната помощ, се съдържат в разпоредбите на т. 31-34 от раздел 3.2.2. от приложение 8. Продължителността на плана за преструктуриране трябва да бъде възможно най-кратка. Целта му е да възстанови жизнеспобността на предприятието в дългосрочен план в рамките на разумни срокове и на базата на реалистични прогнози за бъдещите условия за дейност. Настоящият съдебен състав споделя изводът на КЗК за недоказана жизнеспособност според представения план при следните съображения: Целяното постигане на жизнеспособност в дългосрочен план изисква да се докаже, че предприятието ще може от своята производствена и търговска дейност да покрива натрупаните задължения, включително да погасява вноските на разсроченото задължение съобразно представения погасителен план. Съгласно представените разчети дружеството ще постигне положителен финансов резултат едва през 2014 г. До тогава то ще формира отрицателен финансов резлутат. Към края на 31.12.2004 г. задълженията на жалбоподателя многократно надвишават сумата на вземанията. Освен че според предвижданията до 2013 г. дружеството ще формира отрицателен финансов резултат, ще трябва да погасява и вноските на задължението към държавата по ЗУНК. Тези вноски значително надхвърлят амортизационните отчисления. Това сочи, че не е реалистично жалбоподателят да покрива заложените разходи за изплащане на задълженията по ЗУНК. От представените разчети е видно, че посочените стойности на привлечения капитал са с недоказан произход. Въпреки указанията на КЗК жалбоподателят с писмо от 01.07.2005 г. посочва само, че предвижда привличане на средства според нуждите от финансови средства. Доказателства в тази насока - посочване на външни източници за привличане на средства извън вноските на акционерите, не са ангажирани. Това прави нереалистична прогнозата за формиране на посочения привлечен капитал. Без този показател обаче положителен финансов резултат, макар и едва през 2014 г. не би могъл да бъде постигнат. Така представените прогнозни разчети не са обективно обосновани, което опровергава реалистичността на очакваните приходи от дейността на дружеството. Пред вид това изискваната дългосрочна жизнеспособност на дружеството няма да бъде постигната чрез представения за изпълнение план за преструктуриране. Този план е нереалистичен, което елеминира възможността да се удовлетвори изискването на възвръщане на жизнеспособността на предприятието.
Пред вид изложеното, след като планът за преструктуриране не удовлетворява нормативните изисквания за неговото съдържание и не гарантира обективно постигането на преследваните цели, то исканата държавна помощ следва да бъде преценена като недопустима. Представените пред съда писмени доказателства не сочат на обратен извод.
На последно място, с оглед обстоятелството, че цялата производствена и търговска дейност на дружеството е преминала върху мажоритарния собственик "Верила 1998" АД, становището на КЗК за сериозно съмнение, че държавната помощ ще се използва само за нуждите на бенефициента, следва да бъде споделено. Недопустимо е държавната помощ да се използва за подпомагане и на дейността на мажоритарния собственик. По всички изложени съображения
не е налице твърдяното в жалбата отменително основание по отношение на обжалваното решение на КЗК - противоречие с материалния закон. Като е приела, че разсрочването на задълженията по ЗУНК на " Верила" АД към държавата е недопустима държавна помощ, КЗК е постановила съответно на материалния закон решение.
При постановяване на решението КЗК не е допуснала и нарушение на съществени административнопроизводствени правила. КЗК е издирала и събрала всички доказателства, относими към предмета, с който е била сезирана и е обсъдила същите в тяхната съвкупност и съотносимост. Те подкрепят направените от КЗК правни изводи, поради което оплакването за немотивираност на обжалванот решение е неоснователно. Решението е съответно и на целта на ЗДП, която е в насока държавна помощ да е допустима само в определени случаи след точна и задълбочена преценка съобразно установени критерии.
Пред вид всичко гореизтъкнато жалбата се явява неоснователа и подлежаща на отхъврляне.
Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
"Верила" АД, с. Р. поле, област С. чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение № 206/20.07.2005 г. по преписка вх. № КЗК-119/2005 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ З. Т./п/ Т. Р.
Т.Р.