Производството по делото е образувано на основание чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/.

И. И. Г. от град София е обжалвал заповед на управителя на област с административен център София №РО-031/04.07.2005 г., с която му е било отказано изплащането на еднократно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Направено е оплакване за незаконосъобразност на административния акт и е поискано да бъде отменен.

Ответникът - управителят на област С. не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е основателна, а заповедта на областния управител следва да бъде отменена. Жалбоподателят попада в категорията на репресирани лица, визирани в разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ и § 2, ал. 1, б. "б" от ЗИД на същия закон.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

И. И. Г. е подал искане от 27.01.2005 година до управителя на област с административен център София за изплащане на еднократно обезщетение съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Към молбата си е приложил удостоверение от 18.01.2005 година на Министерство на правосъдието - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", от което се установява, че И. И. е изтърпял наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 281 от НК в затвора С. З. за времето от 07.09.1985 г. до 12.12.1985 г.; служебна бележка от 12.12.1995 година на Старозагорския затвор в уверение на това, че същия е задържан в затвора на 25.09.1985 година по нохд №151/1985 година на Толбухинския окръжен съд и е бил освободен на 12.12.1985...