Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на [Фирма 1], със седалище и адрес на управление град Сливен срещу т. V от решение №С-05/12.04.2010 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което на жалбоподателя е отказано издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, поради неточност на представените от производителя данни. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението в оспорената му част, като се иска отмяната му.
Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регилуране, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт.
Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заявление вх. №Е-ЗСП-285/13.01.2010 година жалбоподателят "Уиндпауърбг" АД е поискал от ДКЕВР издаване на сертификат за произход на елекрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. С писмо от 19.01.2010 година председателят на ДКЕВР е уведомил заявителя, че е необходимо да представи допълнителна информация за количеството електрическа енергия, произведена от вятърна електроцентрала "Лесово 3" за периода 17.03.2009 - 31.03.2009 година, като е определил 7 - дневен срок за изпълнение на указанията. С писмо от 05.02.2010 година изпълнителният директор на дружеството е посочил произведеното количество електроенергия към датата 31.03.2009 година в размер 275 200 КВТ, като е заявил, че няма техническа възможност да бъде "сепарирано произведеното количество енергия за определен период от време". Изготвен е доклад от 09.04.2010 година от директорите на Дирекция "Енергетика" и на Дирекция "Правна", съгласно който "Уиндпауърбг" АД не е изпълнило дадените му указания да представи количеството енергия за посочения период, което е негово задължение съгласно сключения договор за изкупуване на електрическа енергия между жалбоподателя и "ЕВН Б. Е.дяване" АД, по силата на който производителят е длъжен да изготвя, редовно да води и съхранява дневник за продадените количества електроенергия, поради което е предложил на ДКЕВР да му бъде отказан сертификат за произход. Видно от протокол №52/12.04.2010 година е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е взето решение да не бъде издаден сертификат за произход на жалбоподателя, поради нередовности на документите му. С т. V от решение №С-05/12.04.2010 година ДКЕВР е отказала издаването на сертификат на жалбоподателя, като се е позовала на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, приета с ПМС №18/28.01.2009 година, в сила от 28.01.2009 година.
При така установените факти по делото, следва да бъдат обосновани следните правни изводи:
Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /ЗВАЕИБ/, в сила от 14.11.2008 година урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия от охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, на производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. ДКЕВР издава на производителите сертификати за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници - чл.19, ал. 1 от ЗВАЕИБ, като формата, съдържанието и редът за издаване на сертификатите за произход се определят с Наредба, приета от Министерския съвет по предложение на ДКЕВР - ал. 3 на чл. 19 от закона. Посочената като правно основание за постановения от ДКЕВР отказ за издаване на сертификат за произход на жалбоподателя разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата предвижда, че непълнота, неточност или недостатък на предоставените от производителя документи е основание комисията да откаже издаването на сертификат за произход. В конкретния случай жалбоподателя е приложил към заявлението изискващите се по чл. 4, ал. 2 от Наредбата документи. Към заявлението следва да бъдат приложени данни за произведеното количество електрическа енергия от отделните съоръжения на производствената централа - чл. 4, ал. 3, т.1 от наредбата; при производство в централа, използваща различни енергийни източници - данни, които удостоверяват количеството електрическа енергия, произведена при използване на ВЕИ - чл.4, ал.3, т. 2 и копия от фактури, издадени при продажба на съответното количество електрическа енергия - чл.4, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Към заявлението на жалбоподателя не са приложени доказателства съгласно посочените изисквания на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, с оглед на което административният орган е дал указания, че е налице непълнота на предоставените от заявителя данни и му е предоставил възможност да отстрани тези нередовности на заявлението. Жалбоподателят не е предоставил данни за произведеното от него количество електрическа енергия от ВЕИ за времето от 17.03.2009 до 31.03.2009 година, по съображения, че това е технически невъзможно.
Видно от приложеното разрешение за ползване №ДК-07-008/17.03.2009 година, издадено от началника на РДНСК Ямбол е разрешено ползването на строеж "Вятърна електроцентрала" с възложител "Уиндпауърбг" АД, находяща се в землището на Лесово, община Е.. На 23.03.2009 година между "Уиндпауърбг" АД и "ЕВН Б. Е.дяване" АД е сключен договор №Ц-61 за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, съгласно раздел VІІ, чл.15 от който, производителят е длъжен да изготвя, редовно да води и съхранява дневник за показанията на електромерите и за другите данни, свързани с произвежданата електрическа енергия. При така представените доказателства и обсъдената нормативна уредба следва да се приеме, че от датата на началото на производството на електрическа енергия от ВЕИ, което е свързано с издаването на разрешението за ползване на "Вятърната електроцентала" - 17.03.2009 година, жалбоподателят е длъжен да отчита производеното от нея количество електроенергия и да представи данни за него на ДКЕВР във връзка с издаването на сертификат за произход. Предоставянето на тези данни е задължително именно с оглед на точното количество електрическа енергия, която произведена от ВЕИ, а не предоставяне на цялото количество енергия към определената дата, в което може да бъде включена и електрическа енергия, която не произведена от ВЕИ.
Предвид на изложеното оплакванията в жалбата са неоснователни, същите са в противоречие с представените по делото писмени доказателства и приложимите правни норми. ДКЕВР правилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Наредбата, която дава правомощия на регулаторния орган да откаже издаването на сертификат, като санкция за непълнота, неточност или недостоверност на предоставените от производителя данни. С оглед на това решението в оспорената му част е законосъобразно, като издадено от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел.
Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [Фирма 1], със седалище и адрес на управление град Сливен срещу т.V от решение №С-05/12.04.2010 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което на жалбоподателя е отказано издаване на сертификат за поризход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, поради неточност на представените от производителя данни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. М.М.