Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. Г. - Магес" - със седалище в гр. Д., подадена чрез собственика на търговското предприятие Г. Г. против решение № 679/09.05.2008 г. на Варненския административен съд (ВАДмС), Първо отделение, втори състав, постановено по адм. д. № 1786 по описа за 2007 г. на този съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 08 - 000105/15.06.2007 г., издаден от приходен орган в ТД на НАП - гр. Д., в частта потвърдена с решение № 591/13.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 423,68 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл.209, т.3, предложения първо и трето АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, (чл.6, чл.65, ал.4 и ал.8 ЗДДС отм. , необоснованост. Доставчикът "Рунивелт" ЕООД начислил данъка, чрез подаване на необходимите справки - декларации и дневници за продажби с включен в тях ДДС. Освен това на дружеството били съставени ДРА № 902/06.11.03 г. и ДРА № 113/30.11.2004 г. с периоди, обхващащи изцяло периода на процесните доставки. В следствие на горното съдът е допуснал грешки при формиране на убеждението си, отхвърляйки жалбата на търговеца. ЕТ "Г. Г. - Магес" претендира отмяна на първоинстанционното решение ведно с всички последици от това.

Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли жалбата ВАДмС е приел за установено следното: С РА № 08 - 000105/15.06.07 г. на приходен орган в ТД на НАП - гр. Д., потвърден частично с решение № 591/13.08.07 г. на Д "ОУИ" - гр. В. на Г. Г. са установени поради непризнат данъчен кредит следните задължения: За данъчен период м.01.2003 г. - лихва в размер на 40,58 лв.; За данъчен период м.02.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 384,57 лв. и лихва в размер на 209,29 лв.; За данъчен период м.03.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 492,70 лв. и лихва в размер на 223,04 лв.; За период м.04.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 311,99 лв. и лихва от 220,62 лв.; За период м.05.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 10,36 лв. и лихва в размер на 197,93 лв.; За период м.06.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 859,19 лв. и лихва от 173,51 лв.; За период м.07.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 412,94 лв. и лихва от 202,47 лв.; За период м.08.03 г. - лихва в размер на 198,42 лв.; За период м.09.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 783,82 лв. и лихва от 202,17 лв.; За период м.10.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 312,94 лв. и лихва от 199,04 лв.; За период м.11.03 г. - ДДС за внасяне от 529,38 лв. и лихва в размер на 149,71 лв.; За период м.12.03 г. - ДДС за внасяне в размер на 467,37 лв. и лихва от 204,09 лв.; За период м.01.04 г. - ДДС за внасяне от 315,88 лв. и лихва в размер на 134,50 лв.; За период м.02.04 г. - ДДС за внасяне в размер на 112,39 лв. и лихва в размер на 180,15 лв.; За период м.03.04 г. - ДДС за внасяне в размер на 542,22 лв. и лихва от 246,72 лв.; За период м.04.04 г. - ДДС за внасяне в размер на 732,05 лв. и лихва в размер на 219,52 лв.; За период м.05.04 г. - ДДС за внасяне от 706,82 лв. и лихви в размер на 204,95 лв.; За период м.06.04 г. - ДДС за внасяне в размер на 117,44 лв. и лихва от 6,95 лева. По повод на резултатите от ревизията е изготвен РД № 105/28.05.07 година. С ПИНП е констатирано, че на декларирания адрес не е открит представител или упълномощено лице за получаване на ИПДПОЗЛ. Поставено е било съобщение по чл.32 ДОПК, което е публикувано и в Интернет на страницата на НАП. Искането е връчено чрез прилагане към данъчното досие, поради което приходните органи са приели, че не е установено дали ДДС е начислен в счетоводството на "Рунивелт" ЕООД, начина на разплащане между контрагентите, респективно налице са обстоятелства по чл.65, ал.4, т.2 и т.4 ЗДДС отм. . Разпоредбата на чл.65, ал.8 ЗДДС отм. не е приложена, тъй като разплащанията на данъчната основа и на данъка е осъществени в брой. Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. е допълнил ново основание за отказ - липса на реални доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС отм. . Изслушано е заключение по ССчЕ, констатиращо разплащания по касов способ, извършени в деня на издаване на фактурите. Представени са и и два броя ДРА, съставени на "Рунивелт" ЕООД. ВАДмС е направил изводи, според които не е доказано начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика, чрез отразяване на ДДС като задължение към бюджета и реалността на доставките, поради което е ирелевантно дали е осъществено плащане на данъка в хипотезата на чл.65, ал.8 ЗДДС отм. .

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Горепосочената фактическа обстановка е безспорно установена. По същество оплакванията на касатора се изразяват в несъобразяване с данните, установени в двата данъчно - ревизионни акта, съставени на прекия доставчик. Независимо от съвпадането на процесните данъчни периоди с тези, обхващащи се от двата ДРА, това обстоятелство не доказва начисляването на данъка, след като не е установена обвързаността между фактурите, издадени на доставчика и тези, които той е издал на касатора. Обстоятелството, че в двата ДРА не са констатирани нарушения по отношение на описаните в тях доставки само по себе си не доказва реалността, тъй като предмет на процесните доставки са "закупени цигари". Установяване реалността на такива доставки означава да бъдат представени доказателства относно кадровата и материално - техническата им обезпеченост, което не е направено по делото. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл.65, ал.8 ЗДДС отм. , защото цитираната разпоредба е приложима само при наличието на доставка, тоест когато е доказана нейната реалност. Освен това, видно е от неоспореното заключение по ССчЕ, че данъка е заплатен по касов ред, а не чрез ""ДДС - сметка" на доставчика.

Не са налице релевираните отменителни основания и решението на ВАДмС трябва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 679/09.05.2008 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, втори състав, постановено по адм. д. № 1786 по описа за 2007 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ М. М. М.М.