Производството е по глава десета - чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс
Образувано е по жалба на С. А. П. от гр. С. против заповед № РД - 46 -88 / 27. 02. 2004 г. на министъра на земеделието и горите, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в., ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ на наследника на Д. Р. П. б. ж. на с. Ш., за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Н. Р. Б. и К. Г. /ДВ, бр. 87/ 1964 г./.
В жалбата са застъпени доводи за противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146т.4 от АПК.
Ответникът - министърът на земеделието и продоволствието чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цанова, оспорва жалбата като счита, че е неоснователна, тъй като от представените архивни документи е видно, че са от опис № 1, а не от опис № 12 на Централния държавен архив, поради което и жалбоподателката не е от правоимащите по ППЗСПЗЗ .Имотите и не са ликвидирани по Н. М. К. и за тях не се дължи обезщетение по чл. 10в., ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ .
След проведената процедура по чл.39 от ГПК за възстановяване на пропуснатия за обжалване срок,Върховният административен съд примема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваната заповед министърът на земеделието и продоволствието е отказал на основание чл.10в, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ на наследника на Д. Р. П. обезщетение за процесните имоти поради липса на едно от условията, предвидени в § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ - имотите не са посочени като...