Със заповед № К-2259 от 14.07.2005 г. Министърът на вътрешните работи е уволнил дисциплинарно на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР майор З. Т. Г. от Благоевград от длъжността “началник група” към Регионалното звено на Служба “Пожарна и аварийна безопасност” при РДВР - Благоевград за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата.
Срещу тази заповед на министъра З. Т. Г. е подал жалба за нарушение на закона.
Върховният административен съд намира жалбата за неоснователна.
Обжалваната заповед, макар и да не е посочено в нея, е издадена въз основа на предложението на директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи /РДВР/ - Благоевград за дисциплинарното уволнение на З. Т. Г., който, за да изготви това предложение, се е основал на констатациите в справката за служебната /вътрешно-ведомствена/ проверка, извършена от комисия от служители на регионалната дирекция. Като поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата е посочено: използвайки служебното си положение за лична изгода З. Т. Г. в качеството на държавен служител неправомерно е получил от трето лице сумата 500 лв., която е поискал, за изготви становище за противопожарна осигуреност на бензиностанция и газстанция, собственост на “Мишел” - ЕООД, които действия са станали обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване. Тези констатации в справката на комисията, извършила служебна проверка, която е направила въз основа на събраните от нея данни съгласно заповед № 373 от 16.06.2005 г. на директора на РДВР, неподлежат на проверка от Върховния административен съд, а и жалбоподателят не доказва с нищо противното. Те не се отричат от З. Т. Г., защото оспорването им, извършено в писмените обяснения, които е дал по реда на чл. 240, ал. 1 ЗМВР не е мотивирано и е направено да оправдае констатираните нарушения.
От друга страна, кога едно дисциплинарно нарушение съставлява поведение, несъвместимо с морала или действие, уронващо престижа на службата, не се определя никъде в закона. И понеже същият не е определил предпоставките и обстоятелствата, които трябва да се имат предвид, за да счете, че е налице поведение, несъвместимо с морала или поведение, уронващо престижа на службата, очевидно той е оставил това да се разрешава за всеки отделен случай от органа на властта по негова свободна преценка. Затова дали административният орган ще намери основание за това в справката на извършената служебна проверка досежно установяване на дисциплинарното нарушение, за да обоснове налагането на дисциплинарното уволнение, както е постъпено в случая, или в други обстоятелства, съставлява преценка на тези обстоятелства и данни, при която действа суверенно и неговата дейност в това отношение не подлежи на контрол от съда.
Обжалваната заповед е съобразена с целите, с оглед на които е предоставено правото на свободна преценка. Основната цел на приложимия в случая нормативен акт - ЗМВР - е точно и добросъвестно изпълнение на служебните задължения от офицерите и сержантите на МВР. Преценката, че нарушението на касатора, за което му е наложено дисциплинарно уволнение на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР е необходимо за подобряване на работата в системата на противопожарната охрана и добросъвестно изпълнение на служебните задължения от нейните служители, не излиза извън рамките на целите на закона, а напротив - обосновано съдейства за постигането на тези цели.
Неправилно е становището, че дисциплинарното уволнение на З. Т. Г., била незаконосъобразно, защото извършеното от него деяние било едновременно нарушение на служебната дисциплина и престъпление, поради което следвало да се изчака налагането на углавно наказание преди да бъде уволнен дисциплинарно за същото деяние. Дисциплинарната отговорност се прилага паралелно с наказателната. Когато нарушението на трудовата дисциплина е същевременно и престъпление, това обстоятелство не е пречка служителят да бъде уволнен дисциплинарно за извършеното нарушение.
Министърът на вътрешните работи е могъл да издаде заповед за дисциплинарното уволнение на майор З. Т. Г. по силата на чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР, щом са изпълнени изискванията на 213, ал. 1 ППЗМВР и чл. 240, ал. 1 ЗМВР - заповедта да е мотивирана и са приети писмените обяснения на служителя. В случая подробните мотиви на обжалваната заповед трябва да се търсят в справката, изготвена от комисията от служители на РДВР, поради което не е било необходимо да се излагат отделно подробни мотиви в самата заповед. В тези случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ /справка, доклад, мнение и пр./ на помощни органи, които административния орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на Върховния съд.
При това положение обжалваният акт се явява законосъобразен, подадената жалба за неговото отменяване е неоснователна и като такава, следва да се отхвърли.
По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Т. Г. от Благоевград против заповед № К-2259 от 14.07.2005 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. И.Т.