С решение от 01.06.2006 г. по адм. д. № 1719 от 2005 г. Софийският градски съд е отменил писмо № 0352 от 22.04.2005 г. на НЕЛК, с което се отказва да бъде разглеждана жалбата на д-р М. К. К. от С. З., подадена в качеството й на председател на ЛКК против експертно решение № 380 от 17.02.2005 г. на ТЕЛК – С. З., с което са анулирани издадените от същата ЛКК болнични листове за временна нетрудоспособност на Д. Т. К. и същевременно е постановено връщане на преписката за разглеждане на подадената жалба.

Против това решение на градския съд НЕЛК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Градският съд е приел, че заинтересовани по смисъла на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, които могат да обжалват експертните решения на ТЕЛК са и ЛКК, чиито болнични листове са отменени, а не само осигурените лица. Това становище на градския съд е правилно. Лицата и органите, които имат право да обжалват експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са изброени в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето. Между тях са посочени и органите на медицинската експертиза на работоспособността. Няма спор, че лекарските консултативни комисии /ЛКК/ са орган на експертизата на временната неработоспособност. Когато болничните листове са отменени, за органите на НОИ се създава възможност да търсят възстановяване на изплатеното парично обезщетение от лекарите, издали болничните листове. Възможността да се търси изплатеното парично обезщетение от лекарите е създадена с чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Следователно, председателят на ЛКК има интерес от обжалване на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, защото в резултат на тези актове могат да възникнат задължения за нейните...