Производството е по чл. 12 и следващите ЗВАС във връзка с чл. 82 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на "Вулкан" АД гр. Б. чрез изпълнителния му директор срещу решение № 118/18.07.2005 г. на министъра на околната среда и водите. Счита обжалваното решение за незаконосъобразен индивидуален административен акт и претендира отмяната му.

Ответникът по жалбата чрез своя представител намира същата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба.

При липсата на данни за уведомяване на жалбоподателя следва да се приеме по-благоприятният за него режим в смисъл на допустимост на жалбата като подадена в срок.

За да се произнесе по основателността на подадената жалба, съдът взе пред вид следното:

С обжалваното решение на основание чл. 79, ал. 3, т. 1 ЗВ органът е отнел издаденото на жалбоподателя разрешително за водоползване на минерална вода № 0137/27.05.2002 г. за ползване на минерална вода от находище "Бургаски минерални бани - сондаж № Б-191. В обстоятелствената част административният орган е мотивирал акта си, като е приел, че водоползването на минерална вода не е осъществено за срок от 37 месеца при наличие на изградена водовземна система. Според административния орган неосъществяване на водоползването е установено с три броя констативни протоколи № 177/10.03.2004 г., № 11-К/26.01.2005 г. и № 150 К/12.05.2005 г. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗВ

органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водоползване или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия - неизползване на изградена водностопанска система за срок една година. Съобразно законовата формулировка административният орган действа при обвързана компетентност, т. е. ако установи настъпването на релевантните юридически факти, следва да приложи правната норма, като издаде решение за отнемане на разрешението за водоползване.

По делото не се спори, че е налице изградена водностопанска система.

Спорният момент в конкретния казус е налице ли е хипотезата на чл. 79, ал. 3, т. 1 ЗВ, т. е. дали изграденото водовземно съоръжение не е използвано за срок от една година. От представените констативни протоколи се установява следното: С протокол от 10.03.2003 г. е констатирано, че за периода на 2003 г. използваното в обекта количество минерална вода е 15 куб. метра. С протокол от 26.01.2005 г. е констатирано, че за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2004 г. няма използвано количество минерална вода. За този период е представен и отчет от дневника на жалбоподателя, от който също е видно, че няма използвано количество минерална вода. С протокол от 12.05.2005 г. се констатира, че използваното в обекта количество минерална вода според показанията в деня на проверката е 27 куб. метра, което сочи, че през 2005 г. са използвани 12 куб. метра минерална вода. Този факт се потвърждава и от писмо на жалбоподателя изх. № 011/26.01.2006 г. до министъра на околната среда и водите с копие до Басейнова дирекця за черноморски район с център Варна, в което се заявява, че водоползването в базата ще започне през месец февруари 2005 г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че към датата на издаване на обжалваното решение не е налице приетото от органа фактическо обстоятелство неизползване на минерална вода за срок от 37 месеца. Административният орган не е визирал начален и краен момент на упоменатия период, поради което наличието на релевантния за приложението на правната норма на чл. 79, ал. 3, т.1 факт следва да се преценява към датата на постановяване на акта. Към тази дата е налице преустановящо бездействието ползване на минерална вода за 2005 г. от 12 куб. метра, общо за перида 10.03.2003 г. - 12.05.2005 г. е налице ползване на 27 куб. метра минерална вода. При тези данни не може да се направи извода, че е налице липса на ползване за срок от 37 месеца, а органът не е посочил едногодишен период с начален и краен момент, който може да бъде предмет на преценка от съда. Пред вид това към датата на постановяване на обжалвания административен акт не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗВ. В този аспект атакувания индивидуален административен акт противоречи на материалноправната разпоредба, тъй като административният орган е подвел към хипотезиса на правната норма факти, които не са били налице.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА

решение № 118/18.07.2005 г. на министъра на околната среда и водите.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Т. Р. Т.Р.