О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4090

София, 15.09.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4228/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 307 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 22678/2022 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение № 3814 от 26.06.2024 г. по в. гр. д. № 3809/2023 г. на Софийския градски съд, е уважен предявеният от Х. М. Паунова (упражняваща дейност като ЕТ „Т. - Х. П.“) частичен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за осъждане на ответниците Н. Г. К. и Б. Н. К. да й заплатят сумата 21 000 лева (от общо 100 165 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени от стадо едър рогат добитък на ответниците в периода юли - декември 2020 г., и които вреди се изразяват в унищожаване посевите от царевица и създаване на невъзможност за събиране на реколтата от тях в обработвани от ищцата масиви с обща площ 796,548 дка в землището на [населено място], описани в заповед № ПО-09-12056 от 26.09.2019 г. на директора на ОД „Земеделие“ София - град.

Недоволни от постановения резултат, ответниците, представлявани от адв. Ст. Х., оспорват въззивното решение в обща касационна жалба по съображения за неговата неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за наличие на основанията...