Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите, гр. С. против Решение №1976/27.04.2011г. постановено по адм. дело №1200/2011г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №786/27.08.2010 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба – „Б и Г Холидейс” ЕООД, редовно призован, не се представлява. Не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил Заповед №786/27.08.2010 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 88, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наредено временно спиране на предоставяната от „”Б и Г Холедейс”ЕООД услуга – сауна и сауна с инфрачервени лъчи в обект СПА център, находящ се в хотел „Б. Б.”, гр. Н., южен плаж, за периода необходим за предоставяне на контролните органи на документи и доказателства за съответствието на сауните с изискванията за безопасност.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за недоказано от страна на административния орган обстоятелството, че процесните услуги, чието предоставяне е временно спряно, са опасни за здравето и живота на потребителите и не съответстват на изискванията за безопасност. Изложени са мотиви, че в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за издаване на оспорения акт. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е законосъобразен.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни.
Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано Административен съд София-град е приел, че разпоредбата на чл.88, ал.1 т.1 ЗЗП е неприложима в конкретната хипотеза, тъй като в констативните протоколи липсват констатации, че двете сауни не са безопасни или че не отговорят на нормативноустановените изисквания за безопасност.Единствените установявания в протоколите се отнасят до липсата на инструкции за ползване и експлоатация, предупредителни надписи, касаещи възрастови ограничения, липса на информация за опасности, свързани с обичайната употреба, препоръчителна програма за излагане и продължителност на посещенията, т. е. налице е липса на предварителна информация за предлаганата услуга. Цитираните констатации, обаче са относими единствено към разпоредбата на чл.73 от Закона, съгласно която в рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения, предвидени по този раздел. Липсата на горната информация не прави услугите опасни по смисъла на чл.70, ал.3 ЗЗП и не е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл.88, ал.1,т.1 от същия закон. Нарушаването на разпоредбата на чл.73 от закона е предпоставка единствено за налагане на административна санкция на едноличните търговци и юридическите лица по чл.213 от Закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗЗП, производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги са задължени да предлагат само безопасни стоки и услуги на потребителите.
Легална дефиниция на понятието „безопасна стока и услуга” и всички относими аспекти за преценката дали една стока е такава, се съдържат в разпоредбите на чл.70 и чл.71 ЗЗП.
По силата на чл.88, ал.1, т.1 ЗЗП когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара.
Съдът проверява съответствието на акта с материалния закон само въз основа на фактите, които са посочени като основания за издаването му. Съдът не може да ги изменя, допълва или замества.
В обжалваната заповед липсват мотиви. В нея е възпроизведена единствено разпоредбата на чл.88, ал.1,т.1 от Закона. Заповедта е издадена въз основа на констативните протоколи, така че като мотиви на заповедта следва да се разглеждат единствено фактите, установени в протоколите. В протоколите на КЗП обаче липсват констатации, че процесните сауни не са безопасни или че за тях не са извършени дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с норматимно установени изисквания за безопасност, не са налице и доказателства в тази насока. В тях са установени единствено факти, които са относими към разпоредбата на чл.73 от закона. Ето защо правилен е извода на административния съд за липса на материалните предпоставки за прилагане на мярката по чл.88, ал.1,т.1 от закона.
След като за процесните съоръжения не са налице констатации, дали са извършвани дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност и същевременно липсват данни и доказателства, че не са извършвани дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност, то налага се и обоснования извод, че в случая не са налице основания за налагане на мярка по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП. Като е приел обратното административният орга е приложил неправилно материалния закон.
Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, ето защо като я е отменил АССГ е постановил правилен съдебен акт. В съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - съдът е преценил всички доказателства, събрани по делото. Обсъдил е всички доводи и възражения на страните.
С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1976/27.04.2011г. постановено по административно дело №1200/2011г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. Д.М.