Производството е по чл.12 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба на С. К. С. чрез адвокат А. Е. К. срещу заповед рег.№К-2235/13.07.2005 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.253, ал.1, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е освободен от служба поради придобито право на пенсия при условията на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание чрез упълномощения си представител моли да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. Твърди се незаконосъобразност на уволнителната заповед поради това, че жалбоподателят е бил вече уволнен поради придобито право на пенсия и не може повторно да бъде пенсиониран. В подкрепа на тезата се сочи съдебна практика на ВАС - решения по адм. д.№7801/2004 г. на тричленен състав на пето отделение и по адм. д.№4188/2005 г. на петчленен състав. Претендират се направени разноски.

Ответникът - министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова моли жалбата да се отхвърли. Представя писмени бележки.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Заповедта е издадена при спазване на материалния закон. Лицето има осигурителен стаж съгласно изискванията на чл.69 КСО и са налице предпоставките на чл.253, ал.1, т.9 ЗМВР. Към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е придобил и е упражнил правото си на пенсия по отменения ЗП. Обстоятелството, че се касае за работещ пенсионер не оказва влияние върху правото на административния орган да освободи лицето по своя инициатива при придобито и реализирано право на пенсия при условията на чл.69, ал.2 КСО.

Жалбата е подадена в срока по чл.13, ал.2 ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима.

След преценка на доказателствата по делото и становищата на страните съдът прие за установено следното:

Видно от удостоверение рег.№7631/22.06.1990 г. на МВР - финансов отдел, жалбоподателят е уволнен от щатна...