Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат П. П.- пълномощник на Т. И. И. от гр. С., А. И. К. и Р. С. С. и двамата от с. Г., община П., срещу решение от 28.02.2009 г., постановено по адм. д. № 03566 по описа за 2006 г. на СГС, ІІІ „З” състав на административно отделение. С него съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед на кмета на район „Панчарево” при Столична община, с която е определена оценката на имот по реда на § 31 ПЗР на ПМС и 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон. Алтернативно се иска, ако съдът установи и нарушение на съществени процесуални правила, да отмени решението и го върне за ново разглеждане. По подробно изложените съображения в касационната жалба се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което обжалваната заповед се отмени.

От ответната страна е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт.

Заинтересованата страна, чрез пълномощника си адвокат Е. П., оспорва касационната жалба. Моли, тя да се отхвърли по съображенията изложени в представените писмени бележки, като претендира и за присъждане на направените разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че от данните по делото е установено, че заинтересованата страна – ползвател, е упражнила правото си да иска оценяване на ползвания имот преди влизане в сила на § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ, но след като не е получила оценка за имота, това й право не е преклудирано. След...