Производството е по чл. 12 и следващите ЗВАС.

Образувано е по жалба на Р. С. Х., от с. Е. Й., област Р. срещу заповед № 9500-330/19.07.2005 г. на областния управител на област Р.. Претендира отмяната й като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - областният управител на област Р. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата .

При липсата на данни за връчването на обжалвания акт следва да се приеме по-благоприятният за жалбоподателя режим в смисъл на допустимост на жалбата като подадена в срок.

За да се произнесе, съдът прие за установено следното:

С искане № -1300-06/15.04.2005 г. до областния управител на област Р. жалбоподателят е поискал изплащане на еднократно обезщетение в качеството му на правоимащо лице по Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ . Към заявлението е представил и съответните документи.

С обжалваната заповед областният управител е приел, че жалбоподатят не е правоимащ по вида на претърпяната репресия и е отказал да уважи искането за еднократно обезщетение. Жалбата е неоснователна при следните съображения:

С. З. за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (Обн., ДВ, бр. 50 от 25.06.1991 г.) е признато правото на обезщетение на посочените в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 година. Съгласно разпоредбата на чл. 2, тези лица имат право на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, а когато не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници – деца, съпруг и родители. В случая жалбоподателят е син на С. Х. Я.. С влязла в сила присъда последният е осъден на две години лишаване от свобода на основание чл. 211 от Наказателния закон /загл. изменено бр. 12/1956 г./ Според чл. 2, ал....