ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4295

гр. София, 29.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Албена Бонева

Членове:Боян Цонев

Мария Христова

като разгледа докладваното от Б. Ц. Ч. касационно гражданско дело № 20238003105272 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 273309/24.04.2023 г. на ищеца В. К. С. и частна жалба с вх. № 275734/18.05.2023 г. на ответника В. В. К., и двете подадени срещу определение № 262206/30.03.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 1326/2021 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното определение е постановено следното: 1) оставена е без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на ответника В. К. за изменение на постановеното по същото въззивно гр. дело № 1326/2021 г. определение № 266715/14.09.2022 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ответника, на основание чл. 74, ал. 4 от ГПК, на сумата 1 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред въззивната инстанция; и 2) изменено е, на основание чл. 248 от ГПК, същото определение № 266715/14.09.2022 г. в частта за разноските, като е осъден ищеца В. С., на основание чл. 74, ал. 4 от ГПК, да заплати на ответника В. К. сумата 500 лв. – платена държавна такса за въззивното обжалване.

С посоченото определение № 266715/14.09.2022 г. СГС е прекратил, на основание чл. 232 от ГПК – поради оттегляне на иска, производството по въззивно гр. дело № 1326/2021 г.; обезсилил е първоинстанционното решение № 20198960/15.09.2020 г. по гр. дело № 78131/2018 г. на Софийския районен съд (СРС); обезсилил е и заповед от 18.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 28788/2018 г. на СРС.

С постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК определение № 2153/24.08.2023 г. по ч. възз. гр. дело № 2264/2023 г. Софийският апелативен съд (САС) е потвърдил определение № 266715/14.09.2022 г. по въззивно гр. дело № 1326/2021 г. на СГС в частта, с която производството по делото е прекратено. В мотивите към определението си САС е приел, че не следва да се произнася досежно разноските, доколкото компетентен за това бил ВКС. Поради това, с писмо изх. № 70135/06.12.2023 г. СГС е изпратил делото на ВКС за произнасяне по двете частни жалби на насрещните страни по делото, подадени срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 262206/30.03.2023 г. по въззивно гр. дело № 1326/2021 г. на СГС.

Компетентен да се произнесе по тези частни жалби е САС, а не ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението. Макар с разпоредбите на чл. 248 от ГПК да е регламентиран редът за изменение и допълване в частта за разноските само на съдебното решение, в съдебната практика никога не е имало съмнение, че по този ред се разглеждат и исканията на страните за изменение и допълване в частта за разноските на определението за прекратяване на съдебното производство (което също съставляват съдебен акт, с който приключва делото в съответната инстанция – чл. 81 от ГПК). В тези случаи функционалната подсъдност при обжалване на определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, следва функционалната подсъдност при обжалване на прекратителното определение, а не на съдебното решение, когато те подлежат на обжалване пред различни по степен съдилища. Това е така, защото в тези случаи основният съдебен акт, чието изменение или допълване е искано от страните, е прекратителното определение, а не съдебно решение, каквото не е и постановено по делото. Поради това, когато окръжният съд (с какъвто статут е и СГС) е прекратил висящо пред него въззивно производство и това негово определение подлежи на обжалване пред апелативния съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, то и определението по чл. 248 от ГПК на окръжния съд, също подлежи на обжалване пред апелативния съд. В тези случаи разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК не може да се тълкува и приложи буквално, тъй като би се стигнало до противоречащо на процесуалноправната логика положение, при което основният съдебен акт, с който се прекратява въззивното производство, подлежи на обжалване пред по-ниския по степен апелативен съд, а акцесорният акт, с който се изменя или допълва основния в частта му за разноските, респ. – отказът за това, би подлежал на обжалване пред по-високия по степен ВКС. От изложеното следва, че след като и в настоящия случай разглеждането по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК на частната жалба срещу прекратителното определение № 266715/14.09.2022 г. на СГС е от компетентността на САС, то той е компетентен да се произнесе и по частните жалби на двете насрещни страни срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 262206/30.03.2023 г. на СГС.

В заключение, съгласно чл. 118 от ГПК, образуваното по частните жалби с вх. № № 273309/24.04.2023 г. и 275734/18.05.2023 г. производство пред ВКС, следва да се прекрати и делото следва да се върне на САС за разглеждане и на тези частни жалби. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 5272/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за разглеждане по компетентност на частната (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 273309/24.04.2023 г. на В. К. С. и частна жалба с вх. № 275734/18.05.2023 г. на В. В. К., подадени срещу определение № 262206/30.03.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 1326/2021 г. на Софийския градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване и на препис от него.