О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 149

София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 5363 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В., чрез служебния му защитник адв. Б. Х. З., срещу определение № 1125/30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 829/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 498/31.05.2023 г. по гр. д. № 498/2023 г. /вярното дело е № 623/2023 г./ на Ловешкия районен съд, с което е прекратено пред гражданския съд производството по предявения от Г. В. В. иск и делото е изпратено по подсъдност на Плевенския административен съд на основание чл.118, ал.2 ГПК, вр. чл.285, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС.

За да потвърди определението на първата инстанция по подсъдността въззивният съд е приел, че предявеният от Г. В. иск срещу надзирателя в затвора в [населено място] Г. за обезщетение на неимуществени вреди се основава на твърдения за извършени от него нарушения на чл.84, ал.2, т.3 ЗИНЗС и чл.27 в, ал.4, 5 и 7 ЗИНЗС. Прието е, че въпреки дадените от първата инстанция указания до ищеца да насочи иска срещу държавния орган, с който лицето Г. Г. е в трудови правоотношения, ищецът настоявал, че ответник е надзирателят, а не затворническата администрация и че само той може да определи срещу кого да насочи иска си. Прието е, че твърденията в исковата молба се квалифицират по чл.284 ЗИНЗС, а съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС компетентен да разгледа този иск е съответният административен съд по мястото на увреждането – АС-Плевен.

В изложението към частната касационна жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса носи ли физическо лице, което е на служба надзирател в затвор, деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, ако с действията си е причинило неимуществени вреди на затворник, изтърпяващ наказание лишаване от свобода.

Поддържа се, че този въпрос се поставя в светлината на принципа за справедливост, който е в конекситет с принципа за законност.

Отделно от това по същите съображения се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е обуславящ и по него няма практика на ВКС.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

По аргумент от чл.19, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, лицата, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, са държавни служители. Спрямо тяхната имуществена отговорност за вреди от неизпълнение на служебните задължения се прилага Закон за държавния служител /ЗДСл/. Съгласно чл.101, ал.1 ЗДСл, държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Тази имуществена отговорност се осъществява по исков ред - чл.102, ЗДСл. По тези искове отговарят лицата, които са в служебни правоотношения със съответния компетентен орган на държавна власт, съгласно приетото в мотивите на мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

Според чл.101, ал.2 от ЗДСл за вреди, причинени на гражданите, държавата отговаря солидарно с причинилия ги държавен служител.

Когато става въпрос за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, има специален текст за отговорността на държавата – чл.284, ал.1 ЗИНЗС. В чл.285, ал.1 ЗИНЗС е предвидено, че исковете по чл.284, ал.1 се разглеждат по реда на глава 11 от АПК.

Следователно надзирателите в затвори, които са държавни служители, носят имуществена отговорност за свои незаконосъобразни действия и бездействия при и по повод изпълнение на служебните им задължения при условията на чл.101, ал.1 ЗДСл. Отговорността по чл.101, ал.1 ЗДСл е специална спрямо общата отговорност по чл.45 ЗЗД, поради което я изключва. Солидарната отговорност по чл.101, ал.2 ЗДСл, която обуславя възможност за предявяване на искове за вреди по чл.101, ал.1 ЗДСЛ и чл.284 ЗИНЗС срещу надзирателя на затвора и срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, не изключва възможността за предявяване на тези искове и поотделно, т. е. може да бъде предявен иск само срещу надзирателя на затвора. И тъй като административните съдилища са компетентни да разглеждат исковете по чл.284 ЗИНЗС според изричната разпоредба на чл.285, ал.1 от същия закон, то когато се претендира солидарна отговорност между държавата и държавния служител подсъдността следва да е същата – на административните съдилища. Същата ще бъде подсъдността и когато искът за вреди по чл.101, ал.1 ЗДСл е насочен само срещу надзирателя на затвора.

При този отговор на поставения въпрос обжалваното определение на въззивния съд е правилно като краен резултат, тъй като компетентен да разгледа предявения иск с правно основание чл.101, ал.1 ЗДСл е административният съд

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1125/30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 829/2023 г. на Великотърновския окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1125/30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 829/2023 г. на Великотърновския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: