О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3045

гр. София, 17.06.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П. 2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 5407 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. П. против решение № 806/13.06.2023 г., постановено по гр. д.№ 758/2023 г. от 14-ти състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Третото лице – помагач оспорва жалбата, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на СГС, с което предявения иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен.

Съдът е приел, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.74 ЗЧСИ са следните: когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В същите решения е посочено, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изискуемото вземане е удостоверено с изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица означава директно въздействаща върху правната сфера на увредения, при която той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

Приети са за несъстоятелни твърденията, че присъединяването на държавата за публични задължения към НАП, представлява неправомерно действие на ЧСИ . Присъединяването на държавата е законово регламентирано в ГПК и ДОПК и не може да квалифицира като порочна практика. Посочено е от страна на съда, че присъединяването на кредитори като институт на изпълнителния процес за изпълнение на парични притезания бива два вида: по искане на кредитор /чл. 456 ГПК/ въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист /или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело/, и по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Такива кредитори са държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания - чл.458 ГПК. Последиците от присъединяването се изразяват в това, че присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и има съгласно чл.457 ал.1 ГПК същите права, както и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и него. Не е необходимо изрично възлагане за събиране на публично вземане от ЧСИ. Държавата има качеството на присъединен взискател за дължимите й от длъжника по изп. дело публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението по силата на закона - чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК. За тази цел ЧСИ изпраща съобщение до НАП за всяко започнато изпълнение и няма право да го продължи преди да получи писмо за наличието или липсата на публични задължения на длъжника. Съдът е приел, че е налице и извършено от страна на взискателя СДВР възлагане по чл.18 ЗЧСИ, т. е. допълнителни действия на ЧСИ като проучване на имущественото състояние на длъжника, по повод на което се изисква събиране на документи от съответните държавни институции, от банкови институции и други такива. Установява се, че в изпълнение на правомощията си по чл.18 ЗЧСИ, ответникът е предприел действия по проучване на имуществото на ищеца. Едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, ЧСИ е изпратил до Райфайзенбанк ЕАД запорно съобщение за наложен запор на банковите сметки на ответника до пълния размер на вземането.

Предвид изложеното съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на съдебния изпълнител и не следва да се ангажира неговата отговорност за вреди, предвидена в разпоредбата на чл.74 ЗЧСИ.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Правни въпроси не се сочат, като в изложението се повтарят оплакванията в касационната жалба относно фактите по делото и възприетата от съда фактическа обстановка, което по своето естество представлява оплакване за необоснованост на решението, но не и поставяне на правни въпроси, които да са били разрешени от съда при наличието на соченото от касатора касационно основание.

От фактическа страна, съдът е приел, че действията на съдебния изпълнител са предприети след изтичането на извънредните мерки във връзка пандемията от Ковид – 19, поради което поставените в тази насока въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК.

Твърди се, че съдът се е произнесъл с решение по делото, преди да изтече дадения в последното съдебно заседание едноседмичен срок за представяне на писмени бележки, като в тази насока поставения въпрос може да бъде тълкуван в насока нарушено ли е правото на защита в този случай. Фактите по процедирането на съда обаче са различни и не водят до наличие на процедиране в насока, в която се поставя правния въпрос. Последното съдебно заседание е проведено на 06.06.2023 г., като по делото са представени писмени бележки от страна на въззивника по делото, касатор в настоящото производство, като едва след това е постановено обжалваното пред ВКС съдебно решение.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 806/13.06.2023 г., постановено по гр. д.№ 758/2023 г. от 14-ти състав на САС.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.