Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:Д. П. Е. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от председателяТ. Н. по адм. дело № 2426/2021

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) С. М. в А. М. (заместен в процеса от директора на ТД М. В. в А. М. поради структурни промени в Агенцията на основание Заповед №ЗМФ-642 от 28.07.2021г. на министъра на финансите), чрез процесуален представител, срещу Решение № 2388 от 22.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1808/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на „Лийт груп” ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 147, склад 76, представлявано от управителя Т. Д., е отменено решение рег.№ 32-184747 от 29.06.2020 г. към МД № 19ВС002002000185R9 от 10.01.2019 г. на директора на ТД Северна морска към А. М. с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с № 3 и № 26 по МД МNR: 19ВG002002000185R9 от 10.01.2019 г.; определена е митническа стойност по митническа декларация 19ВG002002000185R9 от 10.01.2019 г. за стока № 3 – 2 025 лв. (0.90 лв. х 2250 бр.) и стока № 26 – 2 130 лв. (0.25 лв. х 8520 бр.); разпоредена е корекция на митническа декларация МNR: 19ВG002002000185R9 от 10.01.2019 г.; като са определени дължими суми за доплащане: мито в размер на 235.73 лв. и ДДС в размер на 480.67 лв. и лихва за забава.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Позовава се на Решение на СЕС от 16.06.2016г. по дело С-291/15г.. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Лийт груп” ООД, чрез процесуален представител адв. З., в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатски хонорар и прилага доказателства за плащането му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното:

Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение рег.№ 32-184747 от 29.06.2020 г. към МД № 19ВС002002000185R9 от 10.01.2019 г. на директора на ТД Северна морска към А. М. с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с № 3 и № 26 по МД МNR: 19ВG002002000185R9 от 10.01.2019 г.; определена митническа стойност по митническа декларация 19ВG002002000185R9 от 10.01.2019 г. за стока № 3 – 2 025 лв. (0.90 лв. х 2250 бр.) и стока № 26 – 2 130 лв. (0.25 лв. х 8520 бр.); разпоредена е корекция на митническа декларация МNR: 19ВG002002000185R9 от 10.01.2019 г.; като са определени дължими суми за доплащане: мито в размер на 235.73 лв. и ДДС в размер на 480.67 лв. и лихва за забава.

С митническа декларация № 19В0002002000185R9 от 10.01.2019 г. „Лийт груп” ООД е декларирало за допускане за свободно обращение 31 стоки, 787 колета, по фактура № ТУ20181101 от 01.11.2018 г., с фактурна стойност 13 970,04 щатски долара, внос от Китай, с условие на доставка CFR, Варна. Към митническата декларация са приложени: фактура № TY20181101 от 01.11.2018г., фактури за услуги и други документи. Във връзка с извършена повторна проверка на митническа декларация MRN 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г. е установено за декларирано следното: стока № 3 Описание „чанта за кръст от изкуствени материали -2250 броя“, код по ТАРИК 4202221000, 200,60 кг нето, декларирана митническа стойност 964.63 лв. или 0.43 лв./бр., декларирана цена 4.81 лв/кг. Справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 18.93 лв./кг.; стока № 26 Описание „Микрофибърна кърпа - 8520 броя“, код по ТАРИК 6302539000, 317,60 кг нето, декларирана митническа стойност 1 022.76 лв. или 0.12 лв./бр., декларирана цена 3.22 лв/кг. Справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 11.32 лв./кг.

Административният орган е приел, че декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС, митническа стойност за гореописаните стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в § 1, т. 40 от ДР на ЗМ „справедливи цени“- оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Съобразявайки данните от системата ТЕЗЕЙ, митническият орган е определил нова митническа стойност на процесните стоки, прилагайки вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 б. „б“ от Регламент /ЕС/№ 952/2013 въз основа на договорната стойност на сходни стоки.

По делото е прието заключение на ССЕ. Вещото лице е посочило, че общата фактурна стойност по инвойс № ТУ20181101 от 01.11.2018 г., издадена от китайското дружество, е в размер на 13 970.04 щатски долара, и на 19.02.2020 г. е нареден валутен превод в размер на 42 548.99 щатски долара в полза на китайското дружество с основание за плащане три инвойс фактури ТУ20181023, ТУ20180914 и ТУ20181101. Според вещото лице е налице съответствие между платената цена и декларираната митническа стойност в процесната митническа декларация. Вещото лице е изследвало фактурите за продажба, приложени по делото и в таблици е посочило цените без ДДС за стоките № 3 и № 26. Вещото лице е установило също, че в счетоводството на дружеството са извършени съответните счетоводни записвания във връзка с разходи за командировки и самолетен билет за пътуване до Китай.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за неправилен извода на административния орган, че стоките по процесната МД и стоките, използвани за сравнение, представляват „сходни стоки“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от ППМКС, защото от административния орган не е обсъждано и преценено качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговско равнище на доставките. Съдът е обосновал извод, че административния орган не е спазил правилата на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки. По изложените съображения, съдът е отменил административния акт.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите за решаването на спора факти и правилно е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013). Съгласно разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност, съгласно тази на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение.

Обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. „б“ от Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е както да мотивира, така и да докаже наличието на тези предпоставки. Решението на митническия орган не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар. 2, б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. Липсата на мотиви на административния акт е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата облагаема стойност на процесните стоки и в крайна сметка нарушава правото на защита на адресата на митническото решение. Само позоваването на данните от митническата информационна система, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, макар да обосновават основателни съмнения за верността на декларираната митническа стойност, не доказват наличието на сходни стоки, внесени на по-ниска цена. Липсват данни защо е прието от митническия орган, че е налице внос на сходни стоки от значение за определяне на митническата стойност по вторичния метод. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, приети за аналог и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за определяне на нова митническа стойност.

Цитираното в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи. То се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл.181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, а не за тълкуване на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. при прилагане на вторичния метод за определяне на митническа стойност.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд Пловдив следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника „Лийт груп” ООД следва да се присъди сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2388 от 22.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1808/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Лийт груп” ООД, [ЕИК], с адрес на управление гр. Пловдив, ул. Брезовско шосе“ № 147, склад 76, представлявано от управителя Т. Д., разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Димитър Първанов

/п/ Емилия Иванова