С решение от 16.01.2006 г. по адм. д. № 2852 от 2005 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Г. А. С. от София против писмо № 1131 от 20.07.2005 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София-град и потвърдения с него отказ на директора на директора на Дирекция "социално подпомагане - Младост" за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42 ЗИХУ.

Против това решение на градския съд Г. А. С. е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жаба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Градският съд е констатирал, че директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Младост" не е издал заповед за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, тъй като не е имал социалната оценка по чл. 12 ЗИХУ, че консултативната комисия, за да не изготви тази оценка, се е основала на констатациите на социалния работник, който не е намерил касатора на посочения от него постоянен адрес в ЖК “Младост” и поради това не е изготвил социален доклад съгласно чл. 11, ал. 3 ППЗИХУ. При тези констатации, които не се атакуват касационно в това отношение, градският съд е приел, че след като касаторът не е намерен от социалния работник на декларирания от него постоянен адрес, то не се може да се изготви социален доклад, а и от тук да се извърши социална оценка, поради което законосъобразно е отказано отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42 ЗИХУ, защото наличието на социален доклад и социална оценка е предпоставка за издаването на заповед за отпускането на тази добавка. Това становище на градския съд е правилно. Основание за изготвяне на социална оценка по чл. 12 ЗИХУ от консултативната комисия, предвидена в чл. 13, ал. 2 ЗИХУ, е съставения социален доклад на социалния работник след извършено посещение на лицето с увреждане, за да установи обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, свързани с възможността за интеграция на лицето съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗИХУ. Социалният работник е задължен да извърши проверката по постоянния адрес, а не по настоящ адрес след като молбата за извършване на социална оценка се подава до Дирекция “Социално подпомагане” по постоянен адрес - чл. 11, ал. 1 ППЗИХУ. Това е така, защото Дирекция “Социално подпомагане” има определен един район на действие по отношение на лица с постоянен адрес, поради което дирекцията не може да извършва посещения на лица с постоянен или настоящ адрес от друг район, защото се нарушава териториалната компетентност на Дирекция “Социално подпомагане”. При тези много ясни териториални разграничения не е допустимо извършване на посещения по настоящ адрес, както настоява касаторът по делото. Данните по делото сочат, че касаторът не е бил намерен на постоянния му адрес в ЖК “Младост” въпреки трите посещения, извършени от социалния работник, че той живее на настоящ адрес в ЖК “Люлин”. Не може да има спор, че след като касаторът не живее на постоянния адрес, то не може да се извърши посещение, което е пречка да се изготви социален доклад и социална оценка, поради което липсата на такъв доклад и такава оценка е по вина на лицето с увреждания, а не на административния орган.

Съгласно чл.42, ал. 6 ЗИХУ директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за отпускане на месечната добавка по предложение на консултативната комисия въз основа на социалната оценка. Наличието на социална оценка, изготвена въз основа на социален доклад, е абсолютна предпоставка за издаването на заповед за отпускане на добавката. Това означава, че не може без да се извърши посещение на лицето с увреждания, да се изготви социален доклад и социална оценка, а без социален доклад и социална оценка не може да се предприемат направо действия по издаване на заповед за отпускане на месечна добавка по чл. 42 ЗИХУ. Поради това се явява законосъобразен отказа за отпускане на добавката без да бъде съставен социален доклад и социална оценка, когато не са изготвени по вина на лицето с увреждания, както е в случая. Ако касаторът иска да получава месечна добавка по чл. 42 ЗИХУ, той трябва да живее на постоянния си адрес, на който да се направи на посещение, за да се изготви социален доклад и въз основа на него да се извърши социална оценка, която е предпоставка за издаване на заповед за отпускането на добавката, за което следва да подаде нова молба. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор.

Ето защо, решението на съда поради това, че е правилно, следва да се остави в сила.

По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решението от 16.01.2006 г., постановено по адм. д. № 2852 от 2005 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. З./п/ Н. М. И.Т.