Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от:1/ Б. Б. И., от гр. С., против Решение от 17.01.2012 г. по адм. дело №2455/1999 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ "г" състав; и 2/ Т. А. И., от гр. С., против същото Решение по адм. дело №2455/1999 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ "г" състав, с които се иска отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът - началника на РДНСК-Югозападен район, гр. С., чрез пълномощника му - юрисконсулт Игнатов, оспорва касационната жалба на Б. И., като неоснователна.
Останалите ответници-физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.От ответника Я. А. Е. е постъпило възражение, с което оспорва касационната жалба на Б. И., като неоснователена.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.
С обжалваното решение, Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил жалбите на Б. И. и на Т. И., обединени за съвместно разглеждане, срещу Заповед №357/16.06.1999 г. на Главния държавен инспектор при ДНСК-София, с която на основание чл.160, ал.2, вр. с чл.158, ал.1, т.6 и чл.159, ал.1, т.3 от ЗТСУ отм. по отношение на Б. Б. И., е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Жилищна сграда на три и мансарден етаж", находящ се в парцел ІІ-6, кв.197, м."Павлово-Бъкстон", гр. С., р-н "Витоша". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че са налице предпоставките на чл.160, ал.2 от ЗТСУ отм. за премахване на строежа като незаконен, както и че изводите на органа за неузаконяемост на същия, са законосъобразни. Освен това е приел, че констатациите на органа по съставения КА не са опровергани от оспорващите, със съответни доказателства.Налице е и извод за недопустимост на строежа, съгласно законовите разпоредби към датата на извършването му, респ. към датата на издаване на оспорената заповед.Поради това е приел, че жалбите са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При установеност на правно релевантните факти, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на незаконен строеж, по смисъла на чл.159, ал.1, т.3 от ЗТСУ отм. , както и за изпълнение на условията по чл.160, ал.2, вр. с чл.42, ал.1 от ЗТСУ отм. за премахването му.
Видно от оспорената заповед, същата е издадена при действието на ЗТСУ отм. и ППЗТСУ отм. , поради което правилно преценката за законосъобразност на същата е извършена спрямо разпоредби от тези нормативни актове, уреждащи условията за премахване на незаконни строежи, съответно тяхната узаконяемост.
При правилна преценка на събраните доказателства, съдът е направил извод, че констатациите по съставения от органите на ДНСК Констативен акт №11/04.06.1999 г. не са оборени. Този акт отговаря по съдържание на изискванията на чл.309, ал.1, т.1-7 от ППЗТСУ /ред. на Д.в. бр.140/27.11.1998 г./, като с него е констатирано, че строеж:"Жилищна сграда на три и мансарден етаж" в парцел ІІ-6, кв.197, м."Павлово-Бъкстон", гр. С., представляващ пристройка и надстройка към северно жилище на съществуваща жилищна сграда, е извършен от собственика Б. И., като наследник на майка си - Т. К., в съсобствен имот, без строителни книжа-одобрени проекти и разрешение за строеж, в противоречие с предвижданията на действащия ЗРП, одобрен със заповед №7223/30.12.1976 г. / съгласно която терена е отреден за "хотел" / и без възможност за узаконяването му. Последното становище е с оглед констатациите в акта, че строителството е извършено в нарушение на нормите за безопасност по чл.42, ал.1 от ЗТСУ отм. , относно носимоспособността на сградата и безопасността при ползването й за здравето на обитателите, мотивирано с вложените строителни материали и изделия при изпълнението на конструктивни елементи, като: Колони - К1,К2,К3,К4,К5,К6,К7 и К8; греди и пояси на ниво 1, 2 и 3-ти етажи; щурцове на първи етаж; тухлена зидария по фасадни стени от кухи керамични тухли-четворки и по мансарден етаж; покривна конструкция, без метални скоби и шини за укрепване елементите на покривната конструкция; основи;
По делото не са ангажирани доказателства, за оборване на тези констатации и за възможното привеждане на строежа в съответствие с действащите нормативи за безопасност. Поради това и изводите на съда, че са налице данни, обосноваващи приложението на чл.160, ал.2 от ЗТСУ отм. за премахване на строежа, са законосъобразни, а с това и обжалваното решение се явява правилно. І. По касационната жалба на Б. И.:
Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон, поради неизследване на предпоставките за узаконяемост на строежа.В самата заповед, а и в обжалваното решение, са налице правни изводи за неузаконяемост на строежа, на основание чл.162, ал.1 от ЗТСУ отм. , респ. чл.312, ал.1 от ППЗТСУ /в ред. Д.в. бр.140/27.11.1998 г./. По делото са налице данни за подадена молба - декларация за узаконяване на строежа от Б. И., от 30.12.1998 г. / на стр.12/, на основание §27, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗТСУ /Д.в. бр.79/1998 г./, по която не е налице произнасяне от компетентния орган, в 1-месечния срок по чл.220, ал.4 от ППЗТСУ отм. към който препраща чл.312, ал.6 от ППЗТСУ /ред.Д.в. бр.140/1998 г./, респ. в 6-месечния срок по §20, ал.2 от ПР на ПМС №256/23.11.1998 г. за изменние и допълнение на ППЗТСУ /Д.в. бр.140/1998 г./.Непроизнасянето в тези срокове по молбата за узаконяване формира мълчалив отказ на главния архитект, който като необжалван е влязъл в сила.
Съдът неправилно е изложил мотиви за неприложимост на §27, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗТСУ за строежа.Разпоредбата е била приложима, но образуваната въз основа на нея административна процедура, е приключила с мълчалив отказ, а не с акт за узаконяване, което не влияе на крайния резултат по съдебното обжалване на заповедта. В случая не е налице и хипотезата на "търпим строеж" по чл.320 от ППЗТСУ отм. , поради недопустимостта на същия по действащия ЗРП от 1976 г. /с отреждане на терена за хотел/ и поради отсъствие на разпоредба от ЗТСУ, въз основа на която строежа да не подлежи на премахване, по който въпрос съдът е изложил правилни изводи.
Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.На първо място се поддържа, че съдът неправилно не е установил допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила, поради неуведомяване на останалите съсобственици за огледа в имота и съставяне на констативния акт.Оплакването е по отношение на засегнати чужди субективни права, а не по отношение на лично субективно право. В административния процес никой не може да претендира права от чуждо име, а само такива произтичащи от засегнато лично субективно право, каквото в случая не е налице. На второ място се поддържа, че съдът неправилно е възприел фактическите констатации по съставения КА за състоянието на строежа, при наличие на съдебно-техническа експертиза, която ги оборва. Настоящият състав не споделя това оплакване. Приетата, без оспорвания от страна на този касатор, СТЕ, не оборва констатациите по съставения КА. Изрично експерта заключава, че не може да даде заключение относно носимоспособността на сградата, тъй като липсват проекти по всички части и особено по част-конструктивна за строежа.Същият изказва мнение, че евентуално комплексна експертиза би могла да отговори на този въпрос, чрез обследване на сградата със специализирана апаратура и сертификати от лицензирана лаборатория.Съдът обаче правилно е отказал назначаването на тройна, а не комплексна експертиза, по искане на другия жалбоподател, поради наличието на достатъчно данни за незаконност на строежа и за нарушение на носимоспособността, от съставения КА, както и експертно становище изх.№14/05.02.2001 г. на БАН, ЦЛ по сеизмична механика и инжинерство, с предмет на обследване същия строеж. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.311, ал.1, т.2 от ППЗТСУ отм. . Изрично в заповедта е посочено, че същата се издава, поради незаконност на строежа и невъзможност да се даде становище по чл.311, ал.1, т.2 от ППЗТСУ. Неоснователно се поддържа още, че КА не е бил съобщен на касатора. КА е съобщен на касатора при условията на чл.194, ал.1, изр.2 от ЗТСУ отм. , в хипотезата на "отсъстващо лице", като видно от приложените служебни бележки и предписание на стр.67-69, реда за това е спазен от страна на ДНСК.
Неоснователни са и оплакванията за нищожност на заповедта, която нищожност неправилно не е установена от съда.
Не е налице нищожност на заповедта, поради издаването й от некомпетентен орган-главния държавен инспектор при ДНСК-София. Последният, като длъжностно лице в ДНСК, на основание законово предвидената възможност в чл.160, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ отм. за делегиране на правомощия на началника на ДНСК по премахване на незаконни строежи и заповед за делегация №3/07.10.1998 г. /стр.60/, е разполагал с компетентността по издаване на процесната заповед.
Липсва нищожност на заповедта и на другото, посочено от касатора основание-наличие на Заповед за премахване на строежа №РД-09-127/21.03.1996 г. на кмета на р-н "Витоша", като предхождаща процесната, със същия предмет и страни. Заповедта за премахване от 21.03.1996 г. е обжалвана пред съда и към датата на издаване на процесната заповед, не е влязла в сила. Освен това е налице различие в страните, участващи в производството по издаване на тази заповед, спрямо процесната.Липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, към датата на издаване на процесната заповед - 16.06.1999 г., прави последната валидна и допустима. Само наличието на влязла в сила заповед със същия предмет и страни представлява отрицателна процесуална предпоставка за издаване на процесната заповед и би направила издадения по-късно акт недопустим, но не и нищожен. В случая обаче не е налице тази хипотеза, поради което като е отхвърлил това оплакване за нищожност на заповедта, съдът е приложил правилно закона. 2. По касационната жалба на Т. И.:
Същата е неоснователна.По оплакването за нищожност на оспорената заповед, което неправилно не било възприето от първоинстанционния съд, важат изложените по-горе мотиви, тъй като се касае за идентични от двамата касатори оплаквания за нищожност.
Оплакването за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи неуведомяването и неучастието на Т. И. в производството по издаване на оспорената заповед, е също неоснователно. Действително по делото липсват данни за такова уведомяване, но настоящия състав намира, че не става въпрос за допуснато от органа съществено процесуално нарушение, тъй като адресат на заповедта е съпругът на Т. И.-Б. И., а не лично тя, като извършител на строежа.По отношение на съпруга е налице такова уведомяване и съобщаване, а доколко правните последици от издадената заповед касаят и съпругата, като собственик в режим на СИО на разпоредения за премахване строеж, то нейните права са защитени със съобщаването й на самата заповед и възможност за обжалване на същата, което в случая е направено.
Неоснователно се поддържа, че заповедта не съдържа мотиви.В последната, издадена на основание КА от 4.06.1999 г. се съдържат мотиви-фактически основания за издаването й, видно от подробното описание на нарушенията в конструкцията на строежа, касаещи безопасността му, отсъствието на строителни книжа и липсата на възможност за узаконяемост, които като цяло обосновават приложението на чл.160, ал.2, вр. с чл.159, ал.1, т.3 от ЗТСУ отм. .
Неоснователни са и оплакванията, че съдът не е изследвал възможността за узаконяемост на строежа и не е уважил искането й за тройна техническа експертиза, по изложени по-горе мотиви.
Предвид изложеното се налага крайния извод, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 17.01.2012 г. постановено по адм. дело №2455/1999 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ "Г" състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Г. С.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Ч./п/ Е. К.
Е.К.