Производството е по чл. 33 от ЗВАС отм. във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от юрисконсулт Г. П. като процесуален представител на кмета на община П. против решение № 157 от 06. 12. 2007 г., постановено по адм. д. № 310/2006 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В жалбата са развитии доводи за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК.

Ответниците по жалбата – И. В. П. и Д. В. П. не са взели становище.

О. П. В. Христев, чрез процесуалния си представител адвокат Божилов намира жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 33, ал.1 ЗВАС отм. , респ. чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното съдебено решение Окръжен съд - Пазаржик е отменил заповед № 2409 от 14.12.2005 г. на кмета на община П., с която е отчуждена част от 51 кв. м. от поземлен имотт № 2119, попадаща под улица с о. т. 336-332а по плана на гр. П., представляваща незастроено дворно място, собственост на П. В. Х., И. В. П. и П. В. Х..

За да постанови този резултат съдът приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуални правила. На първо място не е съобщена по надлежния ред на П. В. Х. и Д. В. П. и не е мотивирана, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 5 от ЗАП отм. .

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изложените в съдебният акт правни изводи се споделят от касицоната инстанция. Безспорно е...