Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Вария” ЕООД, гр. М., представлявано от управителя Б. Т., против Решение № 21 от 14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 417/2012 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Вария” ЕООД, гр. М., срещу заповед № ДК-02-СЗР-97/13.07.2012 г. на Началника на РДНСК - Северозападен район - Враца, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен стоеж „Реконструкция на преливната част на преграден язовир на МВЕЦ „Искра”, представляващ преградна клапа от метална тръба”, находящ се на км 145+775 на р. Искър, поземлен имот № 004, кв. 094 по картата на възстановената собственост на гр. Р., общ. Роман, обл. Враца, местност „Пърдището”, извършен от „Вария” ЕООД. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови решението си, е приел, че при издаването на процесния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни разпоредби и заповедта е законосъобразна.

Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по приетата СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е приел, че осъщественото от жалбоподателя представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от...