Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. от гр. С. против решението от 21.11.2005 г. по ахд № 1821 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № 216 / 15.05.2004 г. на главния директор на Столично управление “Социално осигуряване” и потвърденото с него разпореждане № 10 / 17.12.2003 г. на ръководител “Пенсионно осигуряване”.

Развитите съображения, въведени като касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, се свеждат до неправилно прилагане на чл. 94 и чл. 75 от Кодекса за социално осигуряване.

О. С. управление “Социално осигуряване”, гр. С., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване в производството пред Софийския градски съд е решение № 216 от 15.05.2004 г. на главния директор на Столично управление “Социално осигуряване” и потвърденото с него разпореждане № 10 от 17.12.2003 г. на ръководител “Пенсионно осигуряване”, с което на Г. И. Г. от гр. С. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в частта за началната дата 03.12.2003 г. и в частта за определения размер на пенсията с оглед продължителността на осигурителния стаж.

Решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на чл. 73, ал. 1 и чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване, в частта, с която жалбата против разпореждане № 10 от 17.12.2003 г. и потвърждаващото го решение № 216 от 15.05.2004 г. е отхвърлена по отношение на определената начална дата за отпускане на пенсията 03.12.2003 г....