С решение от 24.11.2006 г. по адм. д. № 237 от 2006 г. Старозагорският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Б. М. Н. от Враца против решение № 0009 от 28.07.2006 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” – С. З., с което е отказано изплащането на парично обезщетение за времена нетрудоспособност на същото лице.

Против това решение на окръжния съд Б. М. Н. е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Решението на окръжния съд, с което жалбата е отхвърлена и атакуваният административен акт е потвърден, е постановено при спазване на чл. 10, ал. 1 и чл. 40, алинеи 1 от Кодекса за социално осигуряване. Окръжният съд след като е констатирал, че касаторът не е подал молба за назначаване, няма сключен трудов договор и не е започвал работа в „Хемус мотор”, ООД – Раднево е приел, че към датата на настъпване на неработоспособността касаторът не е бил задължително осигурен за всички социални рискове, поради което няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност. Това становище на окръжния съд е правилно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на парични обезщетения от фондовете на Държавното обществено осигуряване възниква за осигурените за всички осигурени социални рискове лица. По силата на чл. 10, ал. 1 от КСО основанието за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО възниква от деня, в който те започват да упражняват трудовата дейност и продължава до прекратяването й. В случая окръжният съд е приел за установено, че няма писмено съгласие на страните за сключване на трудов договор, липса писмено съгласие на управителя на „Хемус мотор”, ООД – Раднево за назначаването на касатора. Също така е прието за установено, че касаторът не е бил допуснат фактически да работи в „Хемус мотор”, ООД – Раднево и не е получавал трудово възнаграждение от дружеството, върху което са били начислени и внесени осигурителни вноски. Тези констатации на окръжния съд не се атакуват касационно в това отношение. Поради това касаторът не изпълнява изискването на работник, а и от тук на осигурено лице по смисъла на чл. 40, алинея 1 от КСО. От представената молба на касатора за назначаване на работа в „Хемус мотор”, ООД – Раднево, не следва друго, защото по делото няма данни, че тази молба е била приета и има издадена заповед от дружеството. След като касаторът нямат качеството на осигурено лице за всички осигурени социални случаи по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, той не е придобил право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност. Правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност произтича от осигурителното правоотношение. А в случая не е възникнало осигурително правоотношение поради това, че е възникнало трудово правоотношение, поради което лицето не може да ползва правата на общественото осигуряване когато изпадне във временна нетрудоспособност.

Атакуваният административен акт, с който е отказано изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, е издаден при спазване на материално правните предпоставки за законосъобразност и като го е потвърдил, окръжният съд е постановил правилно решение. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор.

Ето защо решението на окръжния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила.

По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решението от 24.11.2006 г., постановено по адм. дело № 237 от 2006 г. на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. И.Т.