Производството е по чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" против решение на Софийски градски съд, постановено на 30.01.2006 г. по адм. д.№1694/2005 г., с което е отменено негово решение №225/12.04.2005 г. за потвърждаване на разпореждане от 1.10.2004 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" и върната преписката за ново произнасяне.
Оплакването е за нарушение на материалния закон, касационно основание по смисъла на чл.218б, б."в", предложение първо ГПК, вр. чл.11 ЗВАС.
В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява.
О. В. Б. Арабаджиев чрез упълномощения си представител моли решението да се остави в сила. Доверителят му е работил в системата на МВР, използвал е правото си да заплати в законовите срокове обучението си за висше образование. Вноските са заплатени към момента на предявяване на молбата за пенсиониране и следва да се приеме, че този период на обучение е осигурителен стаж до 31.12.2003 г. Представя писмени бележки.
Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Съдът погрешно е подвел безспорно установените факти по административния спор по разпоредбата на §3, ал.3 ПЗР КСО. Обосновано се поддържа от касатора, че тълкуването на разпоредбата на §9, ал.2 ПЗР КСО (в редакцията й до изменението й в ДВ, бр.102 от 2005 г.) според разума й се извежда изискването, че заплащането на осигурителния стаж, неположен действително за времето на обучение на военнослужещия поражда своето действие след внасяне на съответните вноски. Зачитането му към датата 31.12.2003 г., посочена в §3, ал.3 ПЗР КСО е законосъобразно единствено тогава, когато заплащането е извършено към тази дата. Като е възприел, че внесените от пенсиониращия се на дата 30.07.2004 г. осигурителни вноски за времето на обучение пораждат правото му на пенсия с оглед необходимия осигурителен стаж за придобиването й съгласно чл.7 ЗП отм. , окръжният съд е постановил...