С решение от 05.01.2006 г. по адм. д. № 1 636

от 2003 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на И. Я. М. от Шумен против медицинско свидетелство № 20/4 от 29.01.2003 г. на Централната експертно-лекарска комисия /ЦЕЛК/ към Медицинския институт на МВР, според което същата страда от шизоафективна психоза, поради което не е годна да бъде курсант в Академията на МВР.

Против това решение на градския съд И. Я. М. е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Градският съд е приел за установено, че ЦЕЛК е компетентна да издава медицински свидетелства за здравословното състояние на служителите на МВР, към които спадат и курсантите от Академията на МВР, че с обжалваното медицинско свидетелство се установява заболяване от шизоафективна психоза на И. Я. М. /касаторка в това производство/, което е пречка да бъде курсант в Академията на МВР съгласно Разписанието на болестите и физическите недостатъци за медицинското освидетелствуване на служителите и кандидат-служителите на МВР, че заключението в медицинското свидетелство отговаря на изискванията за документална експертиза на това заболяване. Становището на градския съд е правилно. От доказателствата по делото се установява, И. Я. М., която се обучава в Академията на МВР, е била лекувана в психиатрична болница и се води на отчет като болна от шизоафективна психоза, че ЦЕЛК е изхождала от конкретни медицински данни, които съставляват това заболяване. Касаторката не оспорва констатациите на ЦЕЛК, че страда от шизоафективна психоза, нито е представила доказателства, които да опровергават това заключение. Следователно, медицинското свидетелство е годно доказателство за заболяването от шизоафективна психоза на касаторката. Това е така, защото съгласно Правилника за устройството и дейността на Медицинския институт на МВР /ДВ, бр. 48 от 2001 г./...